Home » БЪЛГАРИЯ » Бащата на едно от загиналите деца в Лим с тежка изповед: Тяхната смърт спаси други животи
Bashtata na edno ot zaginalite deca v Lim s tejka izpoved

Бащата на едно от загиналите деца в Лим с тежка изповед: Тяхната смърт спаси други животи

20 години минаха от трагедията, а аз го усещам, сякаш беше вчера, казва почерненият родител 

„Смъртта на нашите деца може би се осмисли, защото след трагедията променихме закони за организиране на ученическите екскурзии и за превоза на деца в тъмната част на денонощието. Това не го направихме ние, родителите, а смъртта на нашите деца ни накара да се борим и да предизвикаме тези промени. Няма как да знам дали сме спасили, или не детски животи, но се надявам да е така.“

Това заяви пред „България Днес“ Георги Манзаров, който е баща на злополучно загиналия във водите на река Лим Юлиян (18 г.).

Георги Манзаров
Георги Манзаров

Днес се навършват точно 20 години от една от най-големите трагедии в историята на България. На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник, когато падат във водите на реката и 12 деца загиват .

Юлиян Манзаров
Юлиян Манзаров

Достойните българи ‘2024: Oще 43-ма с големи сърца

„За мен не са минали 20 години, всичко беше вчера. Все едно се е случило вчера. Аз и другите родители така и не разбрахме кога минаха 20 години. Децата ни завинаги останаха деца, нелепо си отидоха. Виждате колко боли, когато загиват деца в Ивицата Газа или на фронта. Често се споменава, че две или три деца са убити. Ще кажете, че убиваме комари, мухи, бръмбари… Все едно си режем клона, на който стоим. Децата, които са бъдещето ни, ги погубваме“, каза още почерненият баща, който след ужасната случка се занимава активно с благотворителна дейност чрез фондация „Ангели от Лим“.

Ангелите от Лим завинаги остават деца
Ангелите от Лим завинаги остават деца

„Всеки един закон и всяка една промяна, направена на база на печален опит дали с нашите деца, или други като тях, са насочени към обществото и към живите. Човек се учи от грешките си. Като правим законите, не знаем, че нещо ще се случи и не сме го предвидили. Предвиждаме, когато се случи. Би трябвало да е за добро и да сме спасили някое друго дете. Но няма как да го обявим като статистика. От опит казвам, че болката е още по-голяма, когато детето ти е загинало безсмислено. Животът е най-скъпото нещо и си го е дал просто ей така. Животът е един път и да го похабиш безсмислено… тогава болката става много по-голяма. В това отношение смъртта на нашите деца може би се осмисля. След 20 години виждам, че се помни.

През годините имаше подсещане за трагедията. Но сега виждам колко много хора ми се обадиха. Дали заради годишнината, или заради друго, но хората си спомниха. Хубаво е да се помни. Ето, сега е април и се организират екскурзии. Учители и превозвачи да спазват правилата и да имат едно наум. Божа работа е дали трагедия ще се случи, но да спазваме правилата и да се учим от грешките, за да не допуснем отново такава трагедия“, добавя Манзаров.

Бащата на Юлиян припомня, че след трагедията настъпиха сериозни промени при правилата за пътуванията на деца. „Искам да напомним на обществото, че все пак променихме някои закони за организиране на ученическите екскурзии и за превоза на деца в тъмната част на денонощието. Това беше една от причините нашите деца да загинат. Основна причина.

Променихме още да се използват нови автобуси, когато се превозват деца, а да не са стари и раздрънкани. Който има добър автопарк, той да вози децата. Промените са за добро. Съответните институции трябва да правят проверки, защото ние от Свищов няма как да следим. А и не е наша работа да правим проверки. Особено, трябва да се внимава, когато става въпрос за деца спортисти – мачовете са късно вечерта и вместо да останат да спят, пътуват с автобуси през нощта. Това е нещо, което често се прави“, разяснява Манзаров.

Трагедията преди две десетилетия смрази България
Трагедията преди две десетилетия смрази България

Родителите на загиналите деца избират днес да бъдат на гробовете им, а не на лобното място.

„Ще има заупокойна молитва и панихида на гробищния парк. Ще бъдем при децата си. На лобното място ще има организация за почит от страна на Черна гора. Ще бъдат президентът на Черна гора, вицепрезидентът на България Илияна Йотова, спасители и други хора. Ние няма как да отидем, защото искаме да сме при децата си. Планирали сме на 18 април да бъдем на лобното място“, поясни Манзаров.

По повод годишнината в Свищов ще има редица възпоменателни мероприятия.

„На 11 и 12 април ще се проведат Дните на ангелите, които се организират всяка година. Ще има конкурс за песен на името на Лора (бел. ред. – едно от загиналите деца) – това е музикално събитие на почти 20 години. Ще има също конкурс за рисунки „Три звездички“ и футболен турнир между училища в общината. На 12 април ще обявим резултатите от конкурса за есе и ще се проведе конференция, посветена на организацията и безопасността на екскурзиите, свързани с деца. Ще участват много институции, учители и ученици. Това са мероприятията, които сме планирали, за да почетем децата и да обърнем внимание на обществото, за да не забравяме как лесно може да си загубим децата“, завърши Манзаров, който всеки ден живее със спомена за загиналия си син.

Автобусът полита в 15-метрова пропаст

Точно преди 20 години към 22 ч. шофьорът на автобуса Илия Измирлиев изгубва контрол, голямото возило се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река.

Повечето от пътниците са деца от училище „Николай Катранов“ в Свищов.

Животът на 12 от учениците е прекъснат завинаги. До вечерта на 5 април телата на десет от загиналите са извадени от реката и идентифицирани: Александра Маринчева Гергова – 17 г., Антония Тодорова Братова – 14 г., Боряна Петкова Петкова – 11 г., Валентин Христов Маринов – 14 г., Виктор Николаев Маринов – 14 г., Глория Хараламбиева Георгиева – 11 г., Женя Ангелова Ангелова – 11 г., Лора Илиянова Николова – 14 г., Светослава Светославова Пантелеева – 12 г., и Юлиян Георгиев Манзаров – 18 г.

На 25 април водолази откриват тялото на Светослав Радев Колев – 15 г., в близост до брега, на около 40 км от мястото на катастрофата. На 4 май, на около 3 км от мястото, където е намерен Светослав, българските спасителни екипи намират тялото на Антоана Венциславова Евтимова – 13 г.

Водачът получава 4 г. затвор при лек режим за причиняване смърт по непредпазливост. Измирлиев излиза от килията през 2010 г., но седем години по-късно умира зад волана. Докато шофира на пътя Смолян – Пампорово, му прилошава, издъхва на място и се забива в крайпътна мантинела.

„Не знам какво да кажа! Бог да го прости. Сега той отиде при нашите деца и там ще дава обяснения. За мъртвите или добро, или нищо. Всеки човек рано или късно си отива от този свят. Никога на никого през живота си не съм пожелавал злото, но случилото се е съдба, за която само Господ знае“, заяви тогава Георги Манзаров.

Твоят коментар

About Натали Славчева

Какво мислите?