Home » СВЯТ » Българка в Израел: Хубаво е да знаеш, че самолетът ще излети, не жалиш пари, за да се спасиш
Българка в Израел: Хубаво е да знаеш че самолетът ще излети не жалиш пари за да се спасиш

Българка в Израел: Хубаво е да знаеш, че самолетът ще излети, не жалиш пари, за да се спасиш

Интервю на „Фокус“ с българката Елица Уайлд, която живее в Тел Авив със съпруга си, но успява да се прибере в България на третия ден след обстрелването на израелската столица от Хамас.

Здравейте, Елица! Къде се намирате в момента?

В момента съм в България, успях да изляза на третия ден. Мъжът ми е израелец, той е с нас, но там останаха мои приятели от България и семейството му. От правителството ни вече не организират транспорт за българи, само пускат коя авиокомпания предлага полети, предимно през Атина и който иска да се организира сам. Хубаво е, като знаеш, че самолетът ще излети, хората не жалят пари, за да се спасят.

Лошото е, ако започнат да падат ракети около летището. Тогава полетите се отменят на момента и нищо не е сигурно. Много често полетите се отменят няколко часа преди това и пропадат пътуванията. Хубавото на българските самолети е, когато знаеш, че го има и самолетът ще отлети. Много мои познати се спасиха през Атина и Кипър. Мисля, че малко са останали.

Знаете ли каква е сега обстановката там?

Страната продължава да бъде обстрелвана с ракети, включително и централната част на Тел Авив, която е що годе спокойна, поне по три-четири пъти на ден. В цялата страна децата учат онлайн, с изключение на най-южната част област Елат, където е границата с Египет и Йордания. Само там не се пращат ракети, за да не попаднат на чужда територия. Слушам децата по време на урок какво разказват и направо ми се плаче. Всяко дете разказва различни случки, на всяко дете ту родител, ту брат е мобилизиран. Това е голям психологически стрес.

Падат ракети, всяко дете го изживява по различен начин. В момента в Тел Авив падат ракети, хората бягат в бомбоубежища. Народа го е страх от влизащите пешеходно от Газа, както и от моторизираните. Аз живея в арабски квартал, там има и християни и мюсюлмани, страх те е да излезеш на улицата, защото не знаеш какво може да се случи.

Смятате ли да се върнете там?

Аз имам две деца. Сега им разпечатвам учебниците, защото учат онлайн, както казах. Малкият ми син е на 8 години, там повръщаше, а сега се напикава. В един момент трябва да си приберем багажа, защото всичко остана там. Но иначе, аз нямам желание да се връщам. В момента съм във Варна и съм решила да остана тук. Но мъжът ми още не си е казал твърдото решение остава ли, или не. Той, като горд израелец, иска да е в служба на родината си.

Искате ли да разкажете как преживяхте това, което се случи там?

Аз съм благодарна, че живеем в сравнително нов блок. Защото строените блокове след 1990 година там, по закон трябва да имат стая за бомбоубежище. Беше събота, празничен ден, когато към 6.30 часа започна обстрела. Всички бягаха към стаята бомбоубежище. Ние имаме апликация на телефоните си, която показва в реално време къде падат ракети. За около три часа страната беше залята с ракети. Ние очаквахме политиците да се появят, за да информират, тъй като бяхме в затъмнение три часа.

Първият ден го изживяхме. Видяхме, че броят на жертвите расте. Имали сме и друг път такива случаи. Стояли сме заключени по две седмици. Но този път ни стана ясно, че всичко ще продължи много по-дълго и почнахме да търсим самолетни билети. След което имахме някакви билети за два различни полета. за да сме сигурни, че единият поне ще излети. за да тръгнем към летището ни трябваше такси, тъй като нямаме кола.

Цели 21 часа търсихме такси, никой не искаше да излиза да работи народ. Успяхме все пак да се доберем до летището. Там навсякъде имаше налягали по столове, по земята дори хора, които искаха да заминат. Имаше една госпожа по пижама. Така се прибрахме. В момента, в който кацнахме във Варна, мъжът ми започна да се оглежда за бомбоубежище, без да осъзнава, че вече сме на сигурно.

А какво стана, защо не успяхте да се приберете с българските самолети, които правителството ни изпрати? Бяхте споделили огорчението си в мрежата. Какво стана? 

Да, аз съм страшно обидена от работещите в посолството. при положение, че дори ги познавам лично някои от тях. Разбрах от медиите, когато самолетът вече беше обявен за излитане. Звъннах на моя позната в консулската служба и попитах. Не защото искам да се прибера безплатно, а защото има по-голяма сигурност, че ще се прибера в България. Тя ми каза, че не знае за този самолет. а по-късно ми изпрати някакъв линк, в който да попълня личните си данни, тъй като разбрала от медиите, че идва и втори самолет.

Попълних данните си, но повече никой не ми се обади.  По-късно разбрах, че освен туристи в Израел, много българи с двойно гражданство като мен, също са се прибрали с тези правителствени полети.

Твоят коментар

About Натали Славчева

Какво мислите?