„Бях с дълга коса и приличах на дръжка с парцал за миене на под!“

А едно време, приятели, нямаше нужда от пропаганда. Нямаше нужда от послушните драскачи в Дойче Веле, Дневник и Свободна Европа, от подбрани 20 говорещи глави по телевизиите, които постоянно да гледаме навсякъде, и които да повтарят едно и също. Които да ни напомнят, че сме руски агенти, ако не сме съгласни с тях, че ни дебнат хибридни атаки отвсякъде, че всяко неправилно мнение е терористичен акт.

LACHO

През 90-те години сами искахме да сме част от западна култура, копирахме от Запад и се лепехме за всяка субкултура: бяхме рокери, метъли, рапъри, скейтъри, пънкари, грънджари… Аз бях метъл. Драсках си в тетрадката Metallica, Iron Maiden, Twisted sister, Helloween, Blind Guardian.

Имах цял гардероб с касетки. Дори си бях взел кухарка, която после ползвах само за декор в стаята. Косата ми бе до задника. Да, бях с дълга коса и приличах на дръжка с парцал за миене на под.

Всички сами се потапяхме в европейската култура. Излизаха филми, които веднага им лепихме етикети „култови“. Британците изкараха „Трейнспотинг“, французите извадиха „La Haine“ (Омраза), германците извадиха „Бягай, Лола“, дори и онези мизерници, белгийците, извадиха „Това се случи близо до вас“.

Нямаше нужда от паради. Всички гледахме към Европа. Бяхме с фланелки на европейски футболни отбори, гледахме само западно кино, правихме опашки за Макдоналдс, гласувахме за СДС.

Тогава се появиха бившите комуняги Дайновци, Пейковци, Инджевци, Лозановци, и новите Бамбуловци, Козили, Кристита и осраха сериозно работата. Дори да бъдем колонизирани от най-висококултурните и морални, изпълнени с доброта, красиви извънземни, наемат ли изброените горе за пиари, цялата планета ще иска да ги бие и гони. Ще пише на най-грозните Пришълци да ги заместят.

Имаше един филм на Ингмар Бергман. Казва се „Персона“, който разбира се, не съм го разбрал, щото мозъкът ми е сериозно повреден от психотронните кремълски вълни, с които ни облъчват орките.

В „Персона“ има два женски образа. Едната е на жена от работническата класа, медицинска сестра, жизнена, сякаш по-истинска, по-емоционална, заредена с вяра и надежда. Втората е от по-висок статут, актриса, тв звезда, мълчалива, депресирана, студена. Някъде към края осъзнаваш, че това е един образ, който носи две маски, появява се две проявления.

Нашата „интелигенция“ също се проявява с две маски. Едната със свит език и уста, с които да целуват задници, а другата – със навъсени вежди и размахват пръст, с който да те обвиняват в оркизъм.

Ама ние не се даваме, а!

Daher Farid Daher – Lammoth / свободно слово