Да оцелееш след гигантски тумор в мозъка: Говори живеещият втори живот Божидар

Български лекари извършват уникална за света операция – те отстраняват гигантски тумор в мозъка на 41-годишен мъж. Той оцелява. И казва, че любовта е онази невидима сила, която го връща към живота.

Години наред Божидар не подозирал, че лекото главоболие, от което страдал, може да е симптом на нещо по-сериозно. До момента, в който болката станала непоносима, а зрението драстично отслабнало.

„И затова реших да потърся професионална медицинска помощ. Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс, направих ядрено-магнитния резонанс и докторът видя нещо необяснимо. Той се стресна, че проблемът е много по-голям“, спомня си Божидар.

Оказва се гигантски тумор в мозъка, който вече е заел половината от черепното пространство. Лекарите съветват Божидар да се подложи на операция, но оказва се, че никой не се наема да я направи – твърде рискова е и фаталният край е много вероятен.

Така, от лекар на лекар, Божидар стига до болница „Свети Иван Рилски“, където се среща с д-р Емануил Найденов и доц. Станимир Сираков.

„При Божидар видях нещо впечатляващо, в днешната медицина това се нарича запуснат случай, защото беше се лутал преди да стигне до правилната диагноза. Туморът беше стигнал фрапантни размери, дори за световната литература. Рисковете бяха огромни за живота му“, заяви доц. д-р Станимир Сираков от Центъра по мозъчно-съдови заболявания, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

„Връщайки се назад, продължавам да се удивлявам, защото това беше несъвместимо с логиката. Човек да е жив в състоянието, в което той се представи пред мен… Бях шокиран, това е истината“, обясни д-р Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Още тогава лекарите си дали сметка, че рискът от фатален край по време на операция е твърде голям. Но тя е и единственият шанс за Божидар да продължи живота си.

„Рискът беше 50% той да загине. Но той имаше право на този шанс. Трудно решение“, казва д-р Найденов.

„Ако не бяхме предприели нищо, той продължаваше да върви негативно надолу, докато в един момент щеше да се стигне до неизбежния край. Така че си струваше рискът, но като крайно решение – трябваше да го вземат Божидар и близките му“, пояснява д-р Сираков.

Божидар избира да рискува. Сили черпи от семейството си, а най-силна опора се оказва неговият 7-годишен син Радослав.

„Ако не бях си направил тази операция, не се знаеше още колко дни ще съм на този свят. Обясних на жена ми, че имам тежък проблем, здравословен. Обясних и на моето дете, че имам сериозен проблем. Че трябва да си направя операция и не се знае какъв ще бъде изходът от тази операция“, спомня си мъжът.

Операцията е сложна, защото трябва да се направи на два етапа, обясняват лекарите. Първият етап е ръководен от доц. Сираков, а интервенцията продължава над три часа. Целта – да бъде спряно кръвоснабдяването към тумора.

„Под рентгенов контрол, най-често през артерия през крака, с която стигаме под рентгенов контрол, до храненето на тумора и действаме селективно – само туморните съдове да бъдат запушени. В първия етап успяхме да ограничим над 80% от тумора, което позволява вече на колегите хирурзи да го изрежат целия. Така че това е уникалността на случая, че беше един хибриден подход, с две техники, за да можем да получим най-добрия възможен резултат за пациента“, заяви доц. Саков.

След първата интервенция е ред и на втората – отстраняването на тумора от мозъка. Операцията продължава над осем часа, а Божидар губи над 2 литра кръв.

„Ние се намираме в залата, където преди 2 години се случи самото отстраняване на тумора, изключително рискова операция по отношение на кръвозагубата. Имаше критични моменти, когато показателите на пациента започнаха да се влошават. Когато вече виждахме, че количеството кръв, което губим, става твърде голямо. Всички го усетиха това нещо. Но пациентът имаше мотив да живее, макар и упоен. И успяхме да преминем през него“, казва д-р Найденов.

„Тогава аз осъзнах, че съм прескочил невъобразима крепост, най-големия трап в живота си аз съм го прескочил. И аз още тогава знаех, че каквото и да ми предстои, аз ще се справя“, казва Божидар.

Няколко седмици след операцията той се връща у дома.

Сега мъжът се възстановява и се връща към нормалния живот. Променен е. Вижда живота през други очи. Цени още повече богатството, което има у дома.

„Любовта ме спаси. Тя ме крепи до ден днешен. Ако бях само аз, може би нямаше да имам тази мотивация и бих се предал. Благодарение на любовта ми към тях и детето, това е най-голямото лекарство, което съм изпил. Сега мога да кажа, че аз съм най-щастливият човек на тази земя. Защото аз сега виждам какъв е смисълът на моя живот“, споделя Божидар.