Нели Рангелова: Младите не са научени да казват „благодаря“

Давала съм им свои песни, но те гледат само да вземат

Коя е тя

В творческата си кариера Нели Рангелова има над 500 записани песни и стотици награди от наши и международни фестивали, но най-стойностният за нея „трофей“ е от 1982 г. от фестивала „Златният Орфей“ в международния конкурс за изпълнители. Същата година печели и голямата награда на американския фестивал „Нийуола“ в Индипендиънс, щата Канзас, и след това покорява всяка сцена у нас и по света, на която се качи. Поп изпълнителката Нели Рангелова е родена в Монтана на 15 септември 1958 г. , а творческата й кариера започва през 1987 г. като беквокалистка на оркестър „Бургас“. През 1983 г. завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Омъжена е, има син.

– Здравейте, Нели, каква е каузата на благотворителния концерт в много градове на страната, в който ще вземете участие?

– Аз и преди съм участвала в концерт на фондацията „Искам бебе“, винаги съм се отзовавала на такива покани, но този път средствата, които се събират, ще бъдат за обучение младите хора да ходят навреме на лекар, защото скача процентът на жените между 25-30 г. с репродуктивни проблеми. Ако преди събирахме средства за инвитро процедури, сега се надявам да помогнем за обучението на много млади жени и мъже да решат проблемите си, защото демографската криза в България е убийствена.

– С кои колеги тръгвате на турне?

– Много сме – Марги Хранова, Петя Боюклиева, дует „Шик“, Искрен Пецов, Коцето Калки, Милена Славова, групите „Спринт“, „Хоризонт“ и много други. За пръв път на сцената на всички концерти ще се появят колегите от група „Жестим“, които на всяка песен ще правят жестомимичен превод на сцената, което за мен е революционно за България.

Преди 4 месеца поканих и най-добрите и талантливи деца чрез техните преподаватели от всички школи в градовете на България да пеят с нас, защото искам да направим мост между поколенията. Сред тях има някои, които пеят много по-добре от професионалистите ни.

– Но имате и втора кауза?

– Да, тя е за повече българска музика в националния ефир. На тези концерти всички до един ще пеем на български език. Много пъти се е обсъждал този проблем в комисията по култура в Народното събрание, предлагаше се 50-60 процента от ефира да е за българска музика, но не мога да разбера защо не се гласува и не се даде шанс на българска музика в радиата. Единствено „БГ радио“ пуска българска музика, но редакторите избират толкова стари наши песни, сякаш ние сме останали в миналия век и никой от нас вече не твори. А истината е, че ние непрекъснато правим нови неща, но за съжаление те не могат да стигнат до хората.

Например моята песен „Необясними неща“ се излъчва в оригиналния запис от 1984 г. Сега коя година сме? Записала съм нов вариант. Редакторите предпочитат да пускат стари изтъркани неща. Че аз само за миналата година имам 5 нови песни, едната от които спечели първа награда на „София фест“, написах друга за юбилейния си концерт „Живот на бис“, записах дуети с Невена Пенкова и Георги Христов, но къде да ги чуе публиката тези неща?

– Това създава ли у вас усещането, че радиостанциите ви погребват живи от професионална гледна точка?

– Те и да искат, не могат да ни погребат, защото, слава Богу, всеки един от нас е много обичан и много търсен за благотворителни концерти, но и за празници на градове, за юбилеи, за тържества и залите ни са препълнени. Но мисля, че новата концепция на хората, които се занимават с медии, е изцяло насочена към 40-годишните изпълнители – Графа, Мария Илиева, Любо Киров, които са ми близки, аз ги харесвам. Но сякаш искат не да ни заличат, а просто да ни кажат „край, стига толкова, дойде време за други хора“.

Миналия месец бях гост на концертите на Георги Христов и знаете ли, че хората знаят текста и пеят заедно с нас! Хората пеят с нас, при положение че песента все още не е виждала бял свят. „БГ радио“ я въртя един-два месеца и я свали, ние дори не успяхме да стигнем до петте песни – било то дуетни или колаборация, или както искате го наречете, до наградите на „БГ радио“, при положение че сме двама утвърдени изявени певци, да не говорим, че песента ни е уникална. С Жоро не бяхме записвали заедно 30 години след хитовия ни дует „Една любов“. Новият ни дует взриви публиката. На мен ми тежат тези неща и знаете ли защо, когато отидем на концерт, хората искат да чуят старите ни песни?

– Защото не познават новите ви песни.

– Да, и защото старите ни са наложени, въртени са по радиа и телевизии по сто пъти на ден и са познати на публиката. Аз съм съгласна, че сега има ново поколение, че след определена възраст хората не харесват само нас. Но ето в световен мащаб има връщане към старата музика, която се прави в нови варианти с кавъри. Вече няма музикални телевизии у нас за поп музика, няма класации, а и да има, ние не можем да се доберем до тях заради младото поколение. Аз съм съгласна, че младите търсят своето, но в крайна сметка, когато нещо е качествено и е образец на пеене, защо трябва да лишават хората от него?!

В същото време ми омръзна да слушам за „дишам, дишам“. Всяка втора дума в текстовете на всички нови изпълнители е „дишам“. Никъде в света не съм видяла да зачеркнат Арета Франклин – моята любимка, лека й пръст, и да бутат само Марая Кери. Че те направиха „Концерт на Дивите“, събираха се от различни поколения заедно на сцената, това беше и една от моите големи идеи.

– Но вие го правите, каните младите таланти от цялата страна да се качат на сцената с вас на благотворителното турне.

– Така е, но какво от това. Има много талантливи деца, те отиват в музикалната академия и ако не ги вземе някоя голяма компания на Саня Армутлиева или на Графа, те тръгват по пиано-баровете и язък за таланта им. Забележете „Гласът на България“, какво се случва с талантливите победители? Да сте ги чували и виждали някъде? Няма ги никъде.

– Вие от кои големи български естрадни изпълнители сте се учили?

– Аз съм се учила навремето от Данчето Христова и Марги Хранова и винаги ще изпитвам респект към тях. Но има нещо друго, което виждам днес – много им е къса паметта на младите, на които човек помага. Те не са научени да казват „благодаря“. Аз съм давала толкова много мои песни на млади колеги да ги запишат – на група „Мастило“, на Нора Караиванова, никога не съм отказвала и симбеци.

Аз искам да помагам на младите и помагам, но те гледат само да вземат. Аз съм човек, който има 45-годишна професионална кариера, над 500 записани песни, но като видя Лили Иванова, й говоря на „Вие“. Докато аз се виждам с една от много младите нашумели звезди, защото посещаваме един и същи фризьорски салон, и тя не знаеше коя съм. Тя, звездата, се държи толкова високомерно, толкова пренебрежително. И когато й казаха: „Това е Нели Рангелова“, тя започна да ме оглежда. „Абе чакай бе, пиленце, аз съм минала по същия този път, по който ти сега тръгваш.“

– Къде сбъркахме?

– Проблемът не е в нас, възпитанието на нашето поколение е друго – ние сме научени да бъдем честни, уважителни, благодарни, да помагаме, а при младите такова нещо не съм видяла.