Телефонът в джоба ни и дрехите на гърба ни не са наша собственост, а плащаме наем, за да ги ползваме. На пръв поглед това изглежда фантастика, но всъщност е част от представите на Европейската комисия (ЕК) за по-екологични бизнес модели.
Моделът на обслужване “продукт като услуга” е записан в Делегиран регламент на ЕС за техническите критерии за проверка дали дадена икономическа дейност допринася за предотвратяване на замърсяването. Регламентът вече е действащ и трябва да бъде прилаган и от предприятията в България. Целта е компаниите да оценят дали дейността им води до замърсяване на природата и да предприемат стъпки за промени.
В регламента е описано какво представлява дейността предоставяне на “продукт като услуга”. Това е предоставяне на потребители (физическо или юридическо лице) на достъп до продукти чрез модели на обслужване, при които собствеността върху продукта остава на доставчика, а продуктът се взема на лизинг, споделя са или се наема. При този бизнес модел потребителят плаща за услуга, а не за покупка на стока. Амбицията на Европейската комисия е този бизнес модел да бъде прилаган при производството на дрехи, обувки и чанти, мебели, компютърна и комуникационна техника, офис техника, преносими инструменти и т. н.
При този бизнес модел клиентът (физическо или юридическо лице) получава достъп до продуктите и може да ги използва, като същевременно собствеността остава на дружеството, предоставящо услугата, като например производител или търговец на дребно. Доставчикът на услугата е длъжен да приеме обратно използвания продукт при изтичане на договора, а клиентът е длъжен да върне използвания продукт в края на договора. Доставчикът на услугата остава собственик на продукта, а клиентът плаща за използването му.
На пръв поглед изглежда, че това ще намали отпадъците, които генерират домакинствата. Но от друга страна хората няма да са собственици на вещите, които използват. Сега има хора, които ползват пералнята или хладилника си например 20 години. При новия бизнес модел при изтичане на гаранционния срок или някакъв друг договорен срок собственикът на електроуреда може да го взима и да дава на клиента нов. Така електроуредите може да бъдат сменяни много по-често, а потребителите ще плащат много по-висока цена за това. Честата смяна на домакинските уреди може да доведе до генериране на повече отпадъци.
При дрехите ситуацията е различна. Сега хората имат пълен гардероб с дрехи, а всеки ден ползват малка част от тях. Ако дрехите са под наем, хората ще плащат наема без значение дали ги обличат или не. И отново смяната на дрехите ще става много по-често. Проблемът на този бизнес модел е, че ако човек остане без работа, може буквално да вземат и дрехите от гърба му, защото те няма да са негови.
Регламентът на ЕС обхваща пет основни сектора и редица свързани с тях дейности, които генерират големи количества отпадъци, или притежават потенциала да ускорят прехода към кръгови бизнес модели. Тези пет сектора са производство на пластмасови опаковки, на електрическо и електронно оборудване, водоснабдяване и канализация, строителство, комуникации, както и някои услуги, като ремонт, продажба на резервни части, търговия със стоки втора употреба и “продукт като услуга”.
Засега редица предприятия само са задължени да публикуват доклади доколко дейността им допринася за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, както и за прехода към кръгова икономика. В докладите трябва да пише и какви мерки взимат, за да намалят отпечатъка си върху природата. Идеята е така инвеститорите да пренасочат средствата си към по-устойчиви технологии и стопански дейности. Крайната цел е до 2050 г. Европейският съюз да стане неутрален по отношение на климата.
В регламента на ЕС са записани и критерии, на които трябва да отговарят компаниите, за да се считат за екологични. Но според редица експерти Европейската комисия няма да постигне целите си, а причините за това са много. Например Патрик Молони, директор “Консултации за стратегическа устойчивост” в международна компания за консултации при управление на ресурсите казва, че “критериите са много предизвикателни, като някои сектори твърдят, че е почти невъзможно да бъдат постигнати.
Например наличието на минимум 30% от сградата, която да бъде направена от рециклирано, повторно използвано или възобновяемо съдържание, не се счита за постижимо като стандарт от строителната индустрия в краткосрочен до средносрочен план”. В резултат компаниите просто може да игнорират препоръките на ЕК и да докладват, че имат нулево съответствие с критериите за екологичност.
При приходи над 100 млн. лв. големите фирми пишат еко доклади. Промените са в сила от месец юли
Големите компании вече са задължени да публикуват доклади за влиянието им върху природата.
Големите компании в страната вече трябва да изготвят освен финансови отчети и отчети за устойчивостта на дейността си, тоест доколко дейността им замърсява природата. Това е ново изискване в Закона за счетоводството, което влезе в сила от месец юли тази година. Реално компаниите са задължени да подготвят първите си доклади за екологичния отпечатък в началото на следващата година заедно с подготовката на финансовите отчети за дейността си.
Новите правила важат за големите предприятия, които отговарят на поне два от следните три критерия: балансова стойност на активите 50 млн. лв.; приходи от продажби 100 млн. лв.; и персонал от 250 души. Доклади за устойчивостта на дейността си трябва да изготвят и малките и средните предприятия от обществен интерес, като например дружества, чиито акции се търгуват на борсата, банки, “Холдинг Български държавни железници”, Национална компания “Железопътна инфраструктура”, производители и доставчици на ток или топлоенергия, доставчици на газ и ВиК оператори.
Докладът за устойчивост трябва да включва кратко описание на бизнес модела, както и информация за стратегията на предприятието по отношение устойчивостта; плановете, предприетите действия и инвестиции, така че да се гарантира, че бизнес моделът му е съвместим с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °С в съответствие с Парижкото споразумение; описание на начина, по който бизнес моделът въздейства върху природата; поставените цели за намаляване на емисиите на парникови газове, описание на напредъка, постигнат от предприятието по отношение на тези цели.
На компаниите, които са задължени, но не публикуват доклад за устойчивостта, ще бъдат налагани глоби от 2 хил. до 15 хил. лв., пише в Закона за счетоводството. Ако в доклада има непълна или невярна информация, предвидените санкции са от 2 хил. лв. до 5 хил. лв. При повторно нарушение глобите стават в двоен размер.
Насърчават многократната употреба. Опаковките от рециклирани материали. За храните праговете са по-ниски
Голяма част от опаковките на стоките да бъдат от рециклирани материали е една от целите на Европейската комисия. В регламента на ЕС за оценка на икономическите дейности е записано, че производството на опаковки има съществен принос за прехода към кръгова икономика, ако до 2028 г. най-малко 35% от теглото на опаковъчния продукт се състои от рециклиран материал, като за опаковките на храни изискването е за поне 10% от опаковката да е от рециклиран материал. След 2028 г. тези прагове нарастват съответно до поне 65 на сто и 50 на сто използване на рециклиран материал.
Съществен принос за прехода към кръгова икономика имат и опаковки, които са проектирани да може да бъдат годни за повторна употреба. Като в регламента специално е посочено, че събирането на опаковки за многократна употреба може да става чрез стимули за потребителите. Принос за прехода към кръгова икономика имат и опаковки, при които най-малко 65% от теглото на опаковъчния продукт е от суровина от биологични отпадъци.
Производителите сами решават дали да се съобразят. Изискват лесна смяна на батерията. Предлагат батерии с по-ниско качество от оригинала
Батериите на телефоните лесно да бъдат сменяни, иска Европейската комисия.
Батериите на мобилните телефони и таблетите лесно да бъдат сменяни, изисква Европейската комисия. В регламента за оценка на икономическите дейности е записано, че съществен принос за прехода към кръгова икономика имат продукти с преносима батерия, ако е осигурена възможност за лесно сваляне и смяна на батериите от крайния потребител по всяко време през експлоатационния срок на продукта, без да е необходимо за разглобяването да се използват специализирани инструменти (освен ако инструментите не са предоставени безплатно с продукта), фирмени инструменти или топлинна енергия.
До приемането на регламента се стигна след като при изчерпване живота на батерията на потребителите се налагаше да сменят мобилния си телефон, вместо да купят нова батерия. Регламентът вече е действащ, но препоръките на Европейската комисия за лесна смяна на батериите не са задължителни за производителите на мобилни телефони и таблети. На тяхната съвест е оставено дали дейността им води до ненужно замърсяване на околната среда.
В регламента специално е посочено, че при правилна смяна на батерията не трябва да се влошава функционирането на продукта. Въпреки това обаче, има много случаи, при които в сервизи за мобилни телефони обясняват, че ако сменят батерията качеството на новата няма да е като на оригиналната батерия в телефона. А самата смяна на батерията трудно може да бъде извършена от самия потребител, а това най-често става в сервиз.
Функцията и експлоатационният срок на продукта не трябва да се намаляват чрез актуализациите на софтуера или ако липсват актуализации, пише още в регламента. Тоест производителите не би трябвало софтуерно да влошават работата на мобилните телефони след определен брой години на употреба.
Be the first to comment on "Ново 20 от Брюксел! Дрехите и телефоните не са наши, а под наем и ще плащаме допълнително"