Психологът Лора Ангелова: Бабите и дядовците не са като едно време, връзките в семействата – също

Родителите или са прекалено „приятели“ с децата, или са твърде дистанцирани и авторитарни 

КОЯ Е ТЯ

Лора Ангелова е психолог и експерт по работа с подсъзнанието и личностното развитие. Автор на две книги и създател на над 40 авторски маратони за емоционална свобода. Основната й цел е освобождаване и трансформация на травми, страхове, вина, наранена душа, страдание, обвързаности, отхвърленост, вяра, любов. Дълги години е професионален ски състезател, което я учи на отговорност и дисциплина. Следващите 12 години, в които е ски учител, я научават да вижда индивидуалните страхове на всеки.

– Разлигавено поколение ли расте у нас, г-жо Ангелова, и къде са грешките на родителите?

– Наистина днес все по-често наблюдаваме поведение на деца, което може да се определи като „разлигавено“ – липса на дисциплина, на уважение към авторитета или невъзможност за спазване на правила и граници. Причините за това са многопластови и свързани със социални, културни, семейни и индивидуални фактори. Важно е да се подчертае, че проблемите с възпитанието на децата често са резултат от динамиката в самото семейство, както и от повтарящи се модели, които идват от предишни поколения.

Много от тези проблеми всъщност са повторение на травми, които родителите са преживели в своето детство и отношенията с техните собствени родители. Те често несъзнателно възпроизвеждат тези модели, като например прекалено силно желание да бъдат приятели с детето си, страхувайки се да не го отхвърлят, или напротив – твърде дистанцирани и авторитарни. Това може да доведе до неясни и противоречиви сигнали за детето, което не знае как да се ориентира в отношението към авторитета.

Когато родителите не са осъзнали тези семейни модели, те често изпитват затруднения да поставят ясни и последователни граници. Липсата на стабилност и структура може да доведе до усещането за несигурност у децата, които започват да търсят одобрение чрез неподходящо поведение. В допълнение, когато родителите не осъзнават емоционалните травми от своето детство, те могат да ги предадат на следващото поколение.

– Каква е причината за тези проблеми?

– Една от основните е липсата на ясни граници и правила в семейството. Родителите понякога се опитват да бъдат прекалено грижовни и се страхуват да не наранят детето си, като не налагат нужната дисциплина. Това може да доведе до поведение на децата, което изглежда „разлигавено“, но всъщност е резултат от емоционални недоразбирания или неразрешени вътрешни конфликти. Друг фактор е страхът от отхвърляне. Родителите могат да се опитват да бъдат прекалено приятелски настроени, за да не бъдат отхвърлени от детето, което може да доведе до липса на необходимия баланс между любовта и авторитета.

В този контекст често се пренебрегва важността на поставянето на ясни и последователни граници, което е основополагащо за развитието на детето. Нещо повече. Този дисбаланс в родителството се усложнява и с времето, като при всяка следваща генерация тези модели на поведение и емоционални травми се предават и на новото поколение. С всяка нова повторяемост тези семейни травми могат да се „усложняват“ и да приемат нови форми, понякога по-трудни за разбиране и справяне. Това води до генерирането на нови проблеми в поведението на децата, които изглеждат като разликата между „старото“ и „новото“, но всъщност са резултат от повтарянето на незабелязани травматични цикли.

Когато родителите започнат да разбират своите собствени неосъзнати травми и моделите, които пренасят в семейството, те могат да преосмислят и коригират своите подходи към възпитанието. Чрез тези процеси както за родителите, така и за децата се създава възможност за възстановяване на баланса в семейството.

Създаването на нови, по-здравословни начини за взаимодействие може да помогне на децата да израснат в среда, в която границите и любовта са в хармония, а не в конфликт. Така, както проблемите се предават през поколенията, така и възможността за изцеление и разширяване на съзнанието може да се пренесе към следващото поколение, което ще има шанс да избягва повторение на същите трудности.

– Новото поколение баби и дядовци сякаш не е същото като едно време. Сега и те масово работят и са ангажирани. Къде се къса нишката?

– Новото поколение баби и дядовци наистина се различава от предишното, което поставя въпросите за емоционалната връзка между поколенията в нов контекст. В миналото бабите и дядовците играели централна роля в отглеждането на внуците, като често осигурявали стабилност и подкрепа. Те имали време да се грижат за децата, да предават традиции и да споделят ценен опит. Днес обаче ролята им е променена поради няколко ключови фактора.

Много от тях са активни професионално и имат ангажименти, които ограничават времето им за внуците. Технологиите и модерните начини на живот предоставят повече възможности за грижи и подкрепа извън семейството, като детски градини, детегледачки и училища. Това променя динамиката в семейството и намалява зависимостта от баби и дядовци.

Нишката се къса, когато балансът между личните и семейните ангажименти се нарушава. Ако бабите и дядовците са прекалено ангажирани със своите задължения и интереси, може да им е трудно да предоставят емоционалната подкрепа, от която внуците се нуждаят. В същото време, ако родителите разчитат на тях, но не получават достатъчно време и внимание, това може да създаде разрив в отношенията между поколенията.

– Какъв е изходът?

– Важно е да се намери начин за осъзнаване на тези нови роли и ангажименти и да се намери време за качествени моменти със семейството. Дори ако времето е ограничено, близостта и създаването на споделени мигове, основани на взаимно разбиране и подкрепа, могат да възстановят и укрепят връзките между баби, дядовци и внуци.

– Претрупването с подаръци до какво води?

– Прекомерното даване на подаръци може да има неочаквани последствия за децата и семейството. Когато децата получават твърде много подаръци, те започват да ги възприемат като нещо обичайно, а не като специален жест на внимание и любов. Това може да доведе до намалена благодарност и дори до материалистично мислене, при което децата започват да се съсредоточават повече върху вещите, отколкото върху емоционалните връзки с близките.

Прекаленото подаряване може също да създаде стрес за родителите, които се опитват да изпълнят всяко желание на детето си, което води до финансови трудности и чувство на неуспех. В крайна сметка, когато подаръците се използват като основен начин за изразяване на любов, те могат да заместят важните моменти на качествено време и емоционална подкрепа. Балансът между подаръците и истинските емоционални връзки е ключов за изграждането на здрави и дълбоки взаимоотношения в семейството.

България днес