Чудеса се случват в манастира, където Тодор Живков паднал на колене

Maнacтиpът ĸpaй Kилифapeвo „Poждecтвo Бoгopoдичнo“, или пo-извecтeн ĸaтo Kилифapcĸи мaнacтиp, ce нaмиpa нa oĸoлo дeceтинa ĸилoмeтpa oт cтapoпpecтoлнaтa cтoлицa Beлиĸo Tъpнoвo. Toзи мaнacтиp e пocтpoeн oщe пpeз XIV вeĸ и cлeд бypнa и пoвpaтнa иcтopия ce e зaпaзил и дo нaши дни.

Maĸap и oxpaнявaн дoбpe, мaнacтиpът e paзpyшaвaн нeĸoлĸoĸpaтнo пo вpeмeтo нa тypcĸoтo poбcтвo. Бългapcĸият дyx и вяpa нe били cлoмeни, oбaчe и дoĸъм cpeдaтa нa XIX вeĸ cвeтaтa oбитeл e възcтaнoвeнa изцялo. Caмият мaйcтop Koльo Фичeтo pъĸoвoдeл paбoтитe пo възcтaнoвявaнeтo и цъpĸвaтa нa мaнacтиpa билa изoгpaфиcaнa oтнoвo cъc cтeнoпиcи зa чyдo и пpиĸaз oт тpeвнeнcĸи мaйcтopи живoпиcци.

За чудесата в Килифаревския манастир се носят легенди в Търновско.

Иконата на Света Бородорица там е сред най-силните у нас. Стотици са миряните, усетили нейните чудотворни сили. Молитвата пред нея сбъдва желания, помага за зачеване, избавя зависими и пази от зли събития. Маслото от кандилото ѝ пък лекува незатварящите се рани и други болежки. Чудотворното място спечелва и самият Тодор Живков, който до края на живота си многократно се връща там. Десетки години монахините от светата обител пазели дори чашите, от които е пил манастирско вино там.

Историята гласи, че държавна делегация през 70-те години на миналия век се отбива в курортното селище Вонеща вода. От колите слизат четирима от най-важните мъже в държавата – Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров. Датата е 9 юни, а годината е 1973-та.

Отсядат в резиденцията на Първия. Всички те на следващия ден трябвало да обявят Килифарево за град. Преди това обаче Живков решава да посети Килифаревския манастир, а в светата обител започва трескава подготовка.

​Игуменката майка Юстина не иска да се изложи пред видния гост. Опъва му червен килим. И това не е всичко. От близките села са събрани всички старинни черги и с тях са застлани оградата на манастира и поляната около него. Както се полага на скъпи гости, майка Юстина изпратила монахините да донесат от най-хубавото манастирско вино.

Игуменката сложила две чаши пред госта и ги напълнила от изпотената кана. Тогава се намесила охраната на държавния глава, поискала да тества виното. Живков обаче казал, че има доверие на Юстина, и отпил от виното. За случая се говорило години, защото Живков за пръв път си позволявал да пие, без напитката да бъде проверена. След като Живков изпил виното, Юстина наредила на монахините да не мият чашите. С още стичащи се по тях капки от изпитото вино, били сложени в специален шкаф, който се пазел дълги години.

Монахините не искали да се простят със скъпия спомен от посещението на държавния ръководител и си запазили чашата.

За по-голяма автентичност ги изчакали да засъхнат, за да свидетелстват за историческото посещение на Тато. Възрастни жители на Килифарево са категорични, че след официалната визита на 9 юни Тодор Живков идвал в манастира още няколко пъти. Той бил пленен от излъчването на мястото и от светата обител.

Приживе майка Юстина се срещнала и с историка Михаил Стойчев, който към днешна дата е уредник в регионалния исторически музей. Игуменката вече била много болна, но разказала спомените си за посещенията на Тодор Живков. Веднъж тя го заварила да се моли коленичил пред олтара. Попитала го защо го прави, след като е комунист, а той отговорил, че пред Бог нямало комунисти и капиталисти, а всички били равни.