Австралия върви към климатично самоубийство, което не стори и Чернобил

Австралия върви към климатична катастрофа, научи ko4.

Славният Голям бариерен риф умира, световното наследство – дъждовните гори горят, гигантските растителности до голяма степен са изчезнали, много градове са без вода или са на път да останат без това благо, а огромният континент гори в мащаб, който е невиждан до момента.

Снимките на пожарите са някаква кръстоска между „Лудия Макс“ и „На плажа“ – хиляди каравани на плажове са в тъмна оранжева мараня, сред която има огромна маса от хора и животни. Звънецът на огъня кънти надалеч, а лицата на оцелелите са скрити зад маски и плувни очила. Денят се превръща в нощ, докато димът гаси цялата светлина за ужасяващо малко минути, преди червеното сияние да съобщи за предстоящото въздействие на инферното. Пламъци скачат на 200 фута във въздуха. Огнени торнадо! Ужасени деца са начело на лодки, които отплават далеч от пламъците – бежанци в собствената си страна.

Пожарите вече са изгорили около 14,5 милиона декара – площ почти толкова голяма, колкото Западна Вирджиния, повече от площта, унищожена от пожарите за 2018 г. в Калифорния и шест пъти по-голяма от тази на пожарите през 2019 г. в Амазония. Въздухът на Канбера в деня на Нова година беше най-замърсеният в света, отчасти заради множество димящи огньове, широки колкото Европа.

Учените изчисляват, че близо половин милиард местни животни са убити и се опасяват, че някои видове животни и растения може да бъдат заличени напълно. Оцелелите животни изоставят своите млади. Най-малко 24 души са мъртви, а сериозните страхове са за много повече. А пиковият сезон на пожарите едва започва.

В Нов Южен Уелс е обявено извънредно положение и бедствие във Виктория, провеждат се масови евакуации, страхуват се за хуманитарна катастрофа, а градовете по Източния бряг са обградени от пожари, целият транспорт и повечето комуникационни връзки прекъснати, тяхната съдба е неизвестна.

Един имейл, който пенсионираният инженер Иън Мичъл изпрати на приятели за Нова година от малката общност на северната Виктория от Джипси Пойнт, говори от името на безброй австралийци в този момент на катастрофа:

„Здравейте всички! Ние и повечето от домовете в Джипси Пойнт все още сме тук. 16 души сме. Няма захранване, няма телефон, няма шанс някой да пристигне за 4 дни, тъй като всички пътища са блокирани. Работи само сателитен имейл. Имаме две по-големи лодки и можем да успеем да вземем гориво за доставките в Кута. Имаме нужда от повече способни хора, които да защитят града, тъй като от петък отново сме в голяма и лоша жега. Площта ще бъде проблем от днес, а пламъците могат да тръгнат по дърветата надолу и няма кой да се бори с това. Уморени сме, но сме добре. Но ние сме тук и през 2020 година! Обичаме ви!“

Книжарница в разрушеното от пожар село Кобарго, Нов Южен Уелс, има нов сектор: „Пост-апокалиптичната белетристика е преместена в текущи дейности“.

И все пак, невероятно е, че отговорът на лидерите в Австралия на тази безпрецедентна национална криза е не за защита на страната им, а за защита на индустрията на изкопаемите горива, голям донор и на двете основни страни – сякаш желаят страната да бъде обречена. Докато пожарите избухнаха в средата на декември, лидерът на опозиционната Лейбъристка партия направи обиколка на общности за добив на въглища, изразявайки своята недвусмислена подкрепа за износа им. Премиерът – консервативният Скот Морисън, замина на почивка за Хаваите.

След 1996 г. последователни консервативни австралийски правителства успешно се борят за подкопаване на международните споразумения за изменението на климата в защита на индустрията на изкопаемите горива в страната. Днес Австралия е най-големият в света износител на въглища и газ. Наскоро той бе класиран на 57-о място от 57 държави по действия, свързани с промяната на климата.

Не малка част от г-н Морисън дължи тясната си изборна победа миналата година на въглищния олигарх Клайв Палмър, който сформира марионетна партия, за да задържи Лейбъристката партия – която беше ангажирана с ограничени, но реални действия за промяна на климата – извън правителството. Рекламният бюджет на г-н Палмър за кампанията беше два пъти по-голям от този на двете основни партии заедно. Впоследствие г-н Палмър обяви планове за изграждане на най-голямата въглищна мина в Австралия.

Тъй като господин Морисън, който е бивш маркетингов кадър, беше принуден да се върне от почивката си и публично да се извини, той е решил да прекара времето си в създаване на добри чувства към себе си, публикувайки снимки от състезания по крикет или на семейството си. Той се вижда далеч по-рядко на предните линии на пожарите, посещавайки опустошени общности или с оцелели. Мистър Морисън се опита да представи пожарите като катастрофа, както обикновено – нищо необичайно.

Тази поза изглежда като смразяващо политическо изчисление: Без ефективна опозиция на Лейбъристката партия, която се опитва да загуби изборите си, и с медии, доминирани от Рупърт Мърдок – 58 процента от циркулацията на всекидневник във вестника – твърдо зад отрицанието на климата, г-н Морисън изглежда се надява че той ще надделее, докато не признае степента на бедствието, обхванало Австралия.

Морисън направи име като на министър на имиграцията, усъвършенствайки жестокостта на политика, която интернира бежанци в адски лагери на тихоокеанския остров и изглежда безразличен към човешкото страдание. Сега неговото правителство предприе смущаващ авторитарен обрат, което разгневи синдикатите, гражданските организации и журналистите. Според законодателството в Тазмания, което се очаква да бъде копирано в цяла Австралия, протестиращите за околната среда сега са изправени до 21 години в затвора за демонстрация.

„Австралия е изгаряща нация, водена от страхливци“, споделя водещият телевизионер Хю Риминтън, изказвайки се от името на мнозина. Към което той може да добави „идиоти“, след като вицепремиерът Майкъл Маккормак заяви, че пожарите са предизвикани от… конски тор.

Такива са тези, които биха отворили портите на ада и ще доведат нация да се самоубие чрез климата.

Счита се, че повече от една трета от австралийците са засегнати от пожарите. Със значително и все по-голямо мнозинство австралийците искат действия по изменението на климата и сега задават въпроси за нарастващата пропаст между идеологическите фантазии на правителството на Морисън и реалността на пресъхнала, бързо нагряваща се и изгаряща Австралия.

Ситуацията мрачно напомня на Съветския съюз през 80-те години на миналия век, когато управляващите апаратчици бяха всемогъщи, но загубиха основната, морална легитимност за управление. В Австралия днес политическо учреждение, израснало като склеротично и унищожено върху собствените си фантазии, е изправено пред чудовищна реалност, която няма нито способността, нито волята да се противопоставя.

Морисън може да разполага с мащабна пропагандна машина в пресата на Мърдок и да няма опозиция, но моралният му авторитет изчезва от час на час. В четвъртък, след като се отдалечи от бременна жена, помолила за помощ, той беше принуден да избяга от ядосаните, подредени жители на опожарен град. Местен консервативен политик определи унижението на собствения си лидер като „посрещането, което вероятно е заслужил“.

Както Михаил Горбачов – последният съветски лидер, наблюдавал разпадането на Съветския съюз, започнало с ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. Вследствие на тази катастрофа „системата, както знаехме, стана несъстоятелна“, пише той през 2006 година.

Може ли да се окаже, че огромната все още отворена рана от трагедията на австралийските пожари, може да се окаже Чернобил на климатичната криза?

Автор: Ричард Фланаган, Ню Йорк Таймс

Лупа