Актрисата Албена Колева: Никой не можа да надмине Тодор Колев!

Баща ми беше най-големият български артист и много добър човек

Коя е тя

Албена Колева е дъщеря на великия актьор Тодор Колев. Тя завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1989 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работила е в драматичните театри в Плевен, Сливен, Благоевград, Пазарджик, „Сълза и смях“ и Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“.

От 2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където нейни роли са в „На дъното“ от Горки, Игуменката в „Декамерон“, Мати Фей в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, Шърли Валънтайн в едноименния моноспектакъл от Уили Ръсел с режисьор Тодор Колев. Също така като Маргарита Ивановна в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, Щастието в „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Валкирия в „Петокнижие Исааково“ от Анжел Вагенщайн, Албена в „На ръба“ от Александър Морфов, „Двубой“ по Иван Вазов с режисьор Мариус Куркински.

Носителка е на множество награди, сред които Награда за женска роля на фестивал на камерните форми, Враца 1994 за ролята на Патриша в „Последния янки“, Награда за женска роля на международния фестивал на моноспектакъла Битоля 2012 за ролята на Шърли Валънтайн и „Златно перо“ за принос в културата 2010 г.

– Г-жо Колева, кръстиха улица на баща ви – един от най-великите актьори на България. Имаше и хейт по български.

– Въобще не чета в интернет и въобще не ме интересува това. Баща ми е един от най-големите актьори на нашето време и знам това със сигурност!

– Тежка ли е короната на баща ви?

– Разбира се, че е тежка, и то много. В крайна сметка той беше най-големият български артист и не знам до момента някой да го е надминал. Короната му е тежка за мен, но е била по един друг начин гордост за мен. Просто беше един много добър човек.

– Вие вървите по своя път, а не по неговия?

– Да, разбира се. Моят път е далеч по-скромен от пътя на баща ми, така че ще видим какво ще излезе от това нещо. Понякога наистина е доста тежка короната, но съм избрала своят път.

– Тодор Колев ли ви насочи към актьорското изкуство?

– В никакъв случай! Той не искаше да се занимавам с театър или с актьорска професия, но всъщност имаше предпоставки да се запаля. Майка ми също беше актриса и се запалих от двамата. Актьорската професия до голяма степен е краста, както я наричат. Предпочитам да си върша работата честно и почтено, отколкото да бягам от това, за което смятам, че съм призвана.

– Бяхте в класа на Крикор Азарян?

– Баща ми беше асистент в нашия клас. Те двамата с Азарян бяха много близки – още от младежките години в НАТФИЗ. Бяха много близки като гледни точки и като разбиране за театъра и изкуството като цяло. Те освен приятелство имаха и много близка работа както и с театъра, така и с всичко, което се случва в живота. Всичко обсъждаха заедно и винаги намираха общо решение.

– Тодор Колев е еталон за много български актьори?

– Баща ми по-скоро избягваше да излиза на сцената, за да може да остави младите да си намерят своя път и да се развиват самостоятелно. Всеки както си го търси. Баща ми в никакъв случай не беше чак толкова дащен на хумор, колкото смятат хората. Много често беше по-мрачен и замислен, умозрителен, но на сцената беше ненадминат с чувството си за хумор.

– С какво се занимавате вие в момента?

– Играя около десет различни заглавия в театрите. В различни региони на България.

– Това е много?

– Да, но когато ти влезе в кръвта, театърът си остава там и не те оставя. През последната година не съм участвала във филми. Когато има добра роля в киносериал, тя е добре дошла, но засега не съм получила предложение.

– Къде играете в момента?

– Към трупата на Народния театър съм, но играя само в две от представленията му. Ръководството му ме отряза от всичко друго, но аз не съм гневна на него. Такава е политиката на театъра и това е. В Пловдивския театър имам три представления, две от които са с Камен Донев. Играя към Димитровградския театър и едно представление с Валентин Танев, което направихме през миналия сезон, което се казва „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев.

– Играете и „Все пак животът е прекрасен“? в „Театро зад канала“?

– Да, това е постановка на режисьора Александър Морфов. Той е любимият ми режисьор и винаги му се доверявам.

– Какво идва в бъдеще?

– Имам една мисъл за в бъдеще, която може и да е много добро, но може и да не е. Засега не искам да я казвам, защото не искам да предизвиквам съдбата.

– Какво ще правите сега, в този момент?

– Наистина съм много заета. Сега ще се обличам да тръгвам, защото ще пътуваме с Вальо Танев за нашето представление, за което споменах. Ние много се разбираме с него и се радвам, че ми е колега.

– Какво е моралът за вас?

– Моралът е да останеш себе си и да отстояваш нещата, в които вярваш. Нищо друго не е важно. Харесвам вашия вестник, защото изисква морал в едно неморално време, а ние имаме нужда от морал.