Ани от хитовия сериал „Скъпи наследници“ прави фурор с музикален албум

Лорина Камбурова е на 27 години от Варна. Преди години изгря с бляскава роля в сериала „Врзки“ по бТВ. А сега феновете я заобикнаха още повече с ролята й на Ани в хитовия сериал „Скъпи наследници“.

Като ученичка се явява в „Мюзик айдъл 3“ и стига до финал, припомня КОЧ.

Приета е в Икономическия университет във Варна, но не й се учи там. Затова решава да се пробва в НАТФИЗ. За изпитите я подготвя два месеца актьорът Валентин Митев. Завършва в класа на проф. Здравко Митков. Освен със запомнящите се роли в киното и театъра, Лорина иска да остави отпечатък и с другата си страст – музиката. Тя е подготвила цял албум, който ще промотира на 13 февруари. Ето какво сподели тя за читателите на „ШОУ“:

– Лорина, най-накрая е факт музикалния албум, за който си говорихме преди няколко месеца. По какъв начин смяташ да го представиш?

– По този албум се работи от лятото на миналата година. Благодарение на кампанията Indigogo, която е световна сцена за независими артисти, които търсят финансиране, успяхме да съберем някаква сума. Пет месеца записвахме и го изпратихме албума да бъде мастериран в Сиатъл, САЩ. Вчера се върна, на финалната права сме и мога да се похваля, че имаме албум. Имаме екип от порядъка на 15 човека и всеки помага. Албумът се казва „4U“, което е едно от заглавните парчета. 13 е бройката на парчетата. Премиерата ще бъде на 13 февруари, където ще изпълним албума изцяло на живо. С колегата ми Росен Пенчев работих по създаването му. Визията е дело на Ивайло Петров и Бояна Бъчварова.

– Има ли някоя автобиографична песен?

– Всички песни са автобиографични, защото са вдъхновени от нашата история и моменти. Самата визия на албума е обвързана с начина, по който стои и звучи самият албум. Все едно носи някакъв завет… Много яко стана!

– Спомняш ли кой пръв забеляза певческия ти талант и на теб колко време ти отне да добиеш самочувствие да се занимаваш с това?

– Майка ми забеляза първа този мой певчески талант и ме записа на класовете във Варненска детска опера. Оттам тръгна пътят ми да се занимавам с музика. Имала съм различни педагози, които са помагали и са обработвали гласа ми. Но не смятам, че човек получава до краен предел самочувствие да върши нещо. Изкуството е супер субективно. То е като при спорта – един ден се представяш чудесно, но на следващия ден вали, болят те костите и всичко отива по дяволите. Всичко е много субективно. Зависиш от времето, от настроенията си и човек трябва да бъде страшен професионалист и да има нужната хигиена, за да поддържа нивото на гласа си. Това са преходни неща, както всичко останало в живота. Не е хубаво да имаш прекалено самочувствие, че можеш нещо, защото това те прави по някакъв начин ленив. Трябва винаги да изхождаш от това, че нещо не ти достига, за да се усъвършенстваш в това. Не съм достигнала апогея си на възможности, имам да уча още много неща.

– А първата изява запечатала ли ти се е в съзнанието?

– Била съм на 7-8 години и имаше зимен конкурс „Мис зимна принцеса“ във Варна и участвах с една българска песен. Спечелих този конкурс. Вълнението беше хем много голямо, хем се чувствах добре на сцената. Още тогава разбрах, че сцената е моето място.

– Споделяш ли твърдението, че „музикант къща не храни“? Имаш ли очаквания, че този труд ще има възвращаемост?

– Ситуацията за хората, които се занимават с изкуство в България, не е никак цветуща. През последните години се наблюдава някаква мода в това да си известен, да си музикант. Трудно е да си добър музикант и хората да те оценят навреме, а не след като си отидеш от този свят, както се случва с повечето художници. Това обаче не трябва да спира талантливи хора, а само да ги нахъсва да бъдат по-добри и да изискват повече от себе си. А ако правиш изкуство за да те харесват хората и да ти плащат, значи не го правиш от сърце. Но винаги трябва да имаш резервен вариант.

– Актъорството или музиката е най-голямата ти страст? Или има нещо друго?

– Винаги съм си мислила, че актьорството е най-голямата ми страст, доскоро си мислех, че е музиката, а сега смятам, че човек трябва да търси и попълва още и още полета в това какво му харесва. Най-голямата ми страст е да откривам нови неща, но те да са обвързани с изкуство.

– Поканила ли си колегите от „Скъпи наследници“ на премиерата на албума?

– Още не съм ги поканила, има време. Най-вероятно следващата седмица ще запиша видео покана към всеки един от тях. Те са важен етап от живота ми и със сигурност ще ги поканя.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ

Източник: show.blitz.bg