Баба Атанаска от с. Златовръх навърши 100 г.

Асеновградското с. Златовръх отпразнува 100-годишния юбилей на столетницата Атанаска Начева. Баба Нака, както й казват нейните близки, е родена на 03.03.1926 г., но е била записана едва на 17-та дата и така е регистрирана в личните си документи.

Това сподели нейната единствена внучка, която носи името й. И разказа, че вкъщи рожденият ден на баба Атанаска си се чества всяка година редом с националния празник на България.

Тази година, по повод юбилея, близките на рожденничката бяха поканили в Пенсионерския клуб на с. Златовръх приятели, съседи и познати на столетницата.

Зам.-кметът на Асеновград инж. Петър Петров поднесе на 100-годишната Атанаска Начева, от името на кмета на общината д-р Христо Грудев, няколко подаръка – специален плакет, който да запечата паметната дата; финансова помощ, отпусната по предложение на общинската администрация и с решение на местния парламент; красив букет цветя; кутия сладки бонбони.

Зам.-кметът й пожела да продължава да се радва на добро здраве, да е заобиколена винаги от обичта, вниманието и грижата на близките и да предава на поколенията мъдростта на своята достолепна възраст. Баба Нака беше изключително развълнувана и усмивката й не слезе от лицето по време на целия празничен ден.

Столетницата от с. Златовръх до скоро се е интересувала от светския живот, гледала е новини, четяла е вестник. Но с годините слухът й зрението й са отслабнали и сега предимно в ежедневието си се наслаждава на снимки от миналото и настоящето със своите най-близки хора. 100-годишната жена има син и дъщеря. Радва се на единствената си внучка, която е наследила името й. А тя, на свой ред, я е дарила с три правнучки.

Една от тях очаква първата си рожба след няколко месеца – все още не е ясно дали праправнукът на баба Нака ще бъде момче или момиче. Атанаска Начева е загубила единия от родителите си още в детска възраст, но въпреки това, е намерила сили да се бори и да оцелява в нелеките времена. Целият й житейски път и трудов стаж са преминали във физически труд на полето. Според близките й, това е допринесло изключително много за доброто й здраве – сега, на старини.