Баба Иванка живее като първобитен човек

Бараката й е три на три метра, няма ток, вода, тоалетна, баня и легло, държи храната си в солена вода, за да не се развали

Една българска жена живее като в каменната ера. В XXI век, в страна член на Европейския съюз, 77-годишната баба Иванка се бори с нечовешки условия, за да доизживее дните си. В района наричат Иванка Къртичката, защото живее в тъмнина. Пенсионерката няма нито ток, нито вода. Обитава малка метална барачка 3х3 м, която с годините е започнала да се разпада.

Лятото държи храната си в солена вода, за да издържи по-дълго време, а зимата събира котките от района и топли провизиите си между животните.

„Ток от енергодоставчик няма как да има. Това се дължи на факта, че навремето Иванка е била измамена от нейни роднини. Съответно партидите не са на нейно име и няма как да бъде възстановено електричеството“, обяснява пред „България Днес“ Павлина Тодорова, която навестява бабата от време на време.

В населеното място живеят 381 души и единствено Павлина спира пред разпадналата се врата на баба Иванка, за да й подаде ръка. Първата й среща с нея е в люта зима преди няколко години. Тогава Тодорова живее в селото и минава покрай „дома“ на пенсионерката. Заварва Иванка премръзнала да се взира в пътя.

„Беше прибрала всички котки в района, за да я топлят. Имаше печка, но нямаше дърва“, спомня си Тодорова.

Тогава добродетелката отива до дома си, измъква един матрак и взима дебели завивки. Връща се отново при изстрадалата баба. В този момент вижда искрите в очите й.

„Първото нещо, което изникна в мен като инстинкт, беше, че трябва да помогна. Влязох при Иванка и видях, че живее в изключително тежки условия. Бих я описала като много сладка баба. Във всяко нещо вижда положителното. Предлагала съм й много пъти да я изместим в друга къща, но тя казва, че си й харесва в нейната барака и иска да остане там“, казва Павлина.

Иванка спи върху пружини и се завива с парчета от одеяла. Тодорова събира бригада приятели, за да оправят вратата и прозорчето й, за да може поне малко бараката да заприлича да дом. Пенсионерката няма нищо освен дрехите на гърба си и спомените за отминалите й години. Сама е от около 50 години. Навремето жената е живеела на същото място, но в къща. Семейството й е било голямо и сплотено. За беда убиват брат й, с когото Иванка е много близка. Тогава роднини се възползват от това, че жената е неграмотна, и я измамват. Отнемат имота й и я оставят да обитава бараката, в която брат й си е държал инструментите.

„Самият имот е много апетитен и те са го препродавали много пъти, за да не може да се води дело. А и истината е, че Иванка няма финансовата възможност да води съдебни битки. Взимала съм я при мен, за да се къпе, прала съм й дрехите. На нея й е неудобно. Чисто психологически не е добре, защото влиза в един свят, който е изключително уреден, вижда какъв е комфортът и когато се върне в нейната си действителност, много се натъжава“, споделя още Тодорова.

Павлина успява да сложи слънчев колектор, който захранва една крушка. Намира се и дарител, който поема социалния патронаж за месеца на жената. Единственото, за което баба Иванка моли, е малък фургон, в който да заживее.

„Това, за което тя многократно молеше, е ако може, да й бъде поставен един малък фургон на мястото на тази барака. В момента няма санитарен възел, няма баня. Имайте предвид, че сега ако е 34 градуса навън, в бараката при нея сигурно е 60, а зимата, ако навън е -14, вътре не е по-топло. На нея не й трябва нещо голямо. Стая с баня и тоалетна. Това е“, споделя Павлина.

Всеки, който има възможност да сбъдне мечтата на възрастната жена, може да се свърже с Павлина на телефон: 0898 997 933.