Бате, ти живееш в розова вселена. Моята не стига за филия с мас. Где видя родина, китна, подредена?

Бате, аз не искам твойте магистрали! Вкъщи от асфалта никой не яде!

Всичките край тебе – до един преяли, а на мен от гладно пада ми перде…

Бате, аз не искам господар с шегички, нито на каишка да му бъда пес… Ако мъдро мислиш – помисли за всички. Аз съм безработен. Нямам мерцедес.

Бате, ти живееш в розова вселена. Моята не стига за филия с мас. Где видя родина, китна, подредена? Ако мож’ ме светна да я видя аз.

Бате, нива нямам. Не садя картофи. Тока пак ми вдигаш като кожодер. Пуснеш два-три лафа, реднеш две-три строфи. После се ухилиш, че си премиер.

Бате, що не мислиш, че ще срещнеш Бога? Не сега, но после… в Страшния Му Съд. И за твойте ленти колко некролога тебе ще осъдят, че си с кривнал път?

Бате, власт да нямаш, казваш, че е страшно! С власт ли на земята ти си се родил? Нямаш го сърцето, за народа дащно… И за бедни щедър нивга не си бил.

Бате, ти духа ми няма да пречупиш. Аз ще оцелея! Даже и след теб! Вяра не продавам. Няма да ме купиш – теб да величая, лидера на ГЕРБ.

Бате, аз не искам твойте магистрали! Пътят ми отдавна вече е стеснен! По-добре със Господ, тръгнал по сандали, нежели с управник, трижди помрачен…

Автор: Ясен Ведрин

Източник: Бултаймс