Казвам се Надежда и повече от 30 години работя като медицинска сестра. Майка съм на трима сина и баба на две внучета.
А преди няколко години съдбата ми изпрати малка дъщеря. Една вечер съпругът ми се почувства зле и вдигна силна температура. По някаква случайност вкъщи нямаше никакви лекарства, затова се наложи да потърся отворена аптека. По принцип винаги купувам от едно и също място, но предвид късния час, се запътих към денонощната аптека. През деня валя сняг и вечерта беше мразовита. За да стигна по-бързо, съкратих пътя и минах през някакъв разграден двор, приличащ на бунище, в което имаше разхвърляни варели.
Изведнъж чух детски плач. Огледах се, но наоколо нямаше жива душа.
Плачът продължаваше и внезапно осъзнах, че идва от някой варел. Започнах да ровя в сметището като луда и в един казан, най-отгоре, върху самия боклук, открих малко вързопче. Внимателно го развих и видях, че е новородено. Ръчичките на бебето бяха посинели от студа. Увих го в собственото си яке и хукнах към близката болница. В спешното лекарите му оказаха първа помощ и успяха да спасят живота на момиченцето.
Горкото дете е стояло близо половин час на студа, във варела и беше получило хипотермия.
Дълго време полицията разследва случая, но не успяха да открият биологичните родители на момиченцето. За мен тези хора са убийци! На коя майка й даде сърцето да си изхвърли детето в боклука? Няколко месеца по-късно успях да осиновя момиченцето. Дълбоко вярвам, че ангел – пазител ме изпрати онази нощ на бунището.
Бог е искал да спася живота й, затова ме изпрати в точното време, на точното място.
