Гешев: Мафия в България няма!

Иван Гешев проговори по най-актуалните теми в съдебната власт, научи ko4.

 В първата част на първото за 2020 година интервю на обвинител №1 Иван Гешев говори за битката срещу битовата престъпност, корупцията и ареста на министър Димов.

Във втората част с Иван Гешев разговаряме за тежката организирана престъпност, олигарсите, поръчковите убийства и дейността на държавното обвинение.

– Г-н Гешев, съгласен ли сте с мнението на вътрешния министър Младен Маринов, че в България няма условия за съществуване на мафия?

– Естествено, че съм съгласен, защото това е вярно.

Това, което се разбира под определението мафия в Италия, в България няма. Има организирана престъпност, която обаче далеч не е тази, която беше в началото на 90-те години, защото сега е разпокъсана.

В крайна сметка дори европейските ни партньори още в края на по миналата година констатираха, че проблемът с организираната престъпност, върху който осъществяваха наблюдение, е решен в приемливи граници.

Всеки от вас може да влезе в сайта на Специализираната прокуратура или в интернет и да види през последните 3 години каква огромна работа свършиха специализираните структури и колко лица с емблематични имена са в арестите и затворите. Сигурно двойно и тройно е броят на хората, които очакват това да им се случи, ако продължават да действат в нарушение на закона.

– Проведени бяха операции срещу мултимилионери като Миню Стайков, Баневи и Арабаджиеви. Очакват ли тяхната съдба и други подобни, за които има данни, че нарушават законите?

– Аз не мога да кажа дали се очакват или не, защото това е работа на наблюдаващите прокурори по съответните досъдебни производства. Това ще се преценява в зависимост от събраните доказателства.

Мога да кажа принципно, че прокуратурата няма да прави компромиси с никого независимо на каква позиция се намира, дали е богат или беден, дали живее в София или извън нея или поради някакви други критерии.

Единственото разделение, което ще правим, е дали хората спазват закона или не.

А когато се случиха тези операции срещу тези публично известни и богати хора, за които ме питате, тогава въпросите бяха – Защо сега? Въпросът е защо не преди?

А защо сега? Защото сега държавата има воля и съответната организация да се случат тези неща. Има и много други причини защо тези неща се случват сега. Едната от тях е изключително доброто взаимодействие между прокуратурата и останалите структури от правоохранителната система. Съдебната власт в крайна сметка е част от правоохранителната система. Имаме изключително добро взаимодействие с всички служби – на първо място с МВР, с ДАНС и Антикорупционната комисия, което не съществуваше допреди 3 години. Мога да го кажа най-отговорно. Освен силното партньорство мога да кажа, че съществува и приятелство в личен план.

За да се свършат тези неща, трябва действие от всяка една от институциите в рамките на функционалната им компетентност.

Въпросът е защо преди го нямаше това нещо и защо в един предишен момент държавата не е имала воля да се случи. За това не може да бъде търсена отговорност от тези хора, които в момента работят и го правят на ръба на възможностите си.

– Очертахте противодействието на битовата престъпност и корупцията като основни Ваши приоритети. Но готов ли сте да поставите задача на наблюдаващите прокурори да работят по-активно за разкриване на поръчковите убийства отпреди 10 и повече години?

– Аз не мисля, че има нужда да поставям такава задача поради простата причина, че работата по този тип дела никога не е спирала. И това е ясно за всички, които работят в тази сфера.

Сигурен съм и че в момента колегите от МВР продължават да работят по спрените поради липса на доказателства дела за поръчкови убийства.

Знам и съм имал срещи с колегите от отдел „Убийства“ в МВР, които работят по т.нар. „студени досиета“, че те работят по тези случаи. Но българските граждани трябва да знаят, че не всяко извършено престъпление в света, не само в България, се разкрива.

Много е трудно след един определен брой години – 10, 15, 20 и повече, да събереш едва сега данни за евентуалните извършители, а още по-малко за поръчителите на престъпления. Една от причините беше липсата на държава и взаимодействие между съдебната власт и компетентните органи от правоохранителната система и основно с изпълнителната власт към онзи момент.

– Очаквате ли хората да станат малко по-смели и да съдействат за разкриване на престъпления, защото много от тях са смели само когато играят на карти или табла, а когато дойде време да свидетелстват за извършено пред очите им престъпление, предпочитат да си мълчат?

– За това не могат да бъдат обвинявани българските граждани, пък и гражданите на която и да е държава. Основната сила, за да се промени това нещо, е държавата да покаже, че си върши работата и защитава тези, които дават свидетелски показания, особено за тежки престъпления.

Това е работа на органите на правоохранителната система, на прокуратура и на МВР – да покажем, че защитаваме хората, които излизат и свидетелстват за тежки престъпления и защитават обществения интерес. Аз смятам, че прокуратурата ще продължава да показва, че това е така. В държавата има и Бюро за защита на свидетелите, което работи доста активно. Прилагаме всички мерки за защита на свидетелите и ще продължим да го правим още по-активно.

Но трябва да са ясни и някои други неща – това е работа не само на прокуратурата, но и на останалите наши партньори, с които работим. В същото време българските граждани е нужно да разберат, че трябва да са по-активни. Не можем да стоим в къщи и да казваме – защо този направи еди-какво си и взе едни пари, например едни милиони, защото ние сме малка държава и всичко се знае. Срамота е да не си оправим държавата, която е по-малка може би по население от Ню Йорк! Всеки знае всичко за всеки, но в същото време стоим и обсъждаме кой какво прави, но когато излиза свидетел и казва: „Този човек ми поиска 500 000 евро“, и застава с името си, той става лош. И ние започваме да си мислим, че той е лош, а човекът, който е получил тези пари, е добър и започваме да го съжаляваме. Това може би е въпрос на народопсихология.

Не можем да защитаваме нарушителите, не казвам престъпниците, защото за да е престъпник един човек, той трябва да има влязла в сила присъда. Но ние като нация може би съчувстваме на нарушителите. Не знам защо е така.

Често пъти смятаме, че някой, който е нарушил правилата, е герой.

– Не се ли случи точно това с арестуваната кметица на „Младост“ Десислава Иванчева, която получи вълна от съчувствие и 30 000 гласа по време на местните избори, независимо че Софийският градски съд й отреди 20 години лишаване от свобода?

– Аз не желая да коментирам конкретни казуси. Всеки сам може да си направи изводите.

В този случай, за който казвате, има много политика. Много политици го използваха с политически цели, така че той е съчетание от много фактори. Може би това бе един от първите случаи на арестуван кмет и вероятно по тази причина породи подобни реакции.

Но вижте след това колко кметове бяха задържани под стража. Даже не ги помня всичките. В един момент в арестите бяха толкова много задържани кметове след решение на съда. Преди това никой не си е мислил, че ще има арестуван кмет.

Невъзможни неща няма. Имаме воля да прилагаме стриктно закона в интерес на българските граждани и общество.

– Когато встъпвахте в длъжност, прогнозирахте, че това ще е най-тежкият мандат от всички досега за главен прокурор. Все още ли мислите по същия начин?

– Дори сега си мисля, че ще е още по-тежко от момента, в който казах тези думи при встъпването ми в длъжност! Въпреки че казвам това с усмивка, съм сериозен.

Няма как да не е тежко, при положение че засягаш огромни интереси от всякакъв характер, включително и политически, и икономически, които са най-сериозните. На никого не му е приятно да му запорираш 300 000 000 лева, както беше по делото срещу Арабаджиеви по дело на Специализираната прокуратура и последвали действия на Антикорупционната комисия, 150 000 000 лева по случая с Миню Стайков, на Баневи с подобна сума, казусът с Цветан Василев – запор за около 2 млрд. лева.

Кой ще е доволен от подобно нещо. Няма ли такъв човек да предприеме всичко, което може, за да се защити.

Разликата между тях и нас е, че те могат да използват всякакви способи, включително и забранени, а ние трябва да спазваме закона.

При засягане на такива огромни икономически интереси неизменно има отговор. Такъв отговор имаше и преди години, има го и сега. Част от този отговор бяха реакциите срещу моето избиране, но не всички, естествено. Това ще продължи. Колкото повече работим, толкова по-трудно ще става и ще сме подложени на всякакъв тип атаки – аз лично, прокуратурата като цяло, колегите, които наблюдават определени дела. Но никой не ни е карал да работим тази работа. На всеки един от нас трябва да е ясно, че да си прокурор е рискова професия.

Никой не ме е карал да ставам главен прокурор насила. С ясното съзнание съм какво трябва да се направи. С ясното съзнание съм и за последствията.

В крайна сметка ще Ви кажа две неща. Колегите могат да работят спокойно. Аз ще застана зад всеки прокурор, който върши работата си, спазва закона и е подложен на атака за това, че си върши работата. Нямам притеснения, че ще бъда атакуван. Смятам го за нормално, дори в някаква степен за забавно.

Имам ясна цел – прокуратурата да стане по-ефективна и ефикасна и да отговори на обществените очаквания и на това, което искат българските граждани, а то е справедливост. Повече справедливост!

Ние можем да поставим началото на този процес, той е в резултат на работата на много институции – на МВР, на прокуратурата. Но крайната справедливост я дава съдът.

Всяка институция трябва да поема своите отговорности, които са пред българските граждани, пред тези, които плащат заплатите на съдиите, прокурорите, следователите и служителите на МВР. Българските граждани са нашият работодател.

– Как ще отговорите на критиката, че прокуратурата вече е безконтролна институция, която е започнала да гилотинира политици?

– Първо, прокуратурата никога не е била контролирана от нищо друго освен от закона. Ние просто си вършим работата.

Не можем да си вършим работата, ако се съобразяваме с политическите последствия от действията ни. Това не е наш проблем! Нашият проблем е дали има извършено престъпление, дали има събрани доказателства и да си свършим работата. Нашият проблем е да внесем делото в съда. Нашият проблем е да защитаваме тезата си пред българския съд и да постигаме осъдителни присъди.

Нашият проблем е да дадем на българските граждани усещане и не само усещане за повече справедливост.

Оттук нататък какви ще са политическите последствия е проблем на политическите партии и на политиците, а не на прокуратурата.

Интервю на Ивайло Крачунов

Блиц