Деян Неделчев – Икебаната: В България е все по-трудно да се оцелява с музика

Певецът Деян Неделчев, роден на 16 януари 1964 г. в Русе, е известен и с дуетите си с брат си Бойко Неделчев, най-голяма популярност от които им носи „От икебана дървесата ги боли”.

Певческият си талант Деян проявява на 3-годишна възраст, а голямата му мечта е да грабне микрофона в ръка и да стане певец. Изгрява с шлагери като „Обич за обич” от Тончо Русев и „С огън ме дари” от Морис Аладжем. През 1993 г. печели голямата награда на „Златният Орфей” с песента „Посвещение“ от Хайгашот Агасян.

В негово изпълнение се налага и песента „Като лъвовете” от едноименното тв предаване. През последните години Деян Неделчев става автор на хумористично насочени песни „Дъртака” , „Съчки събирам” („В гората” „), „Имам си прекрасна държава”, „Ферма за сперма” и други.

– Честит рожден ден, Деяне! Разбрах, че се намирате В Полша, какво правите там?
– На гости съм на мой голям приятел, чийто баща е българин, а майка му е полякиня. Приятелят ми живее във Варшава, но идва в България. Обича да пее. Поради тази причина през лятото на 2024 г. направихме албум в стил електро поп. Той се казва Недко, но полското му име е Франк Мьонг. Песните са записани на английски език във варненско студио. Гостувам му във Варшава с моята приятелка Марина, която е испанка. Заснехме няколко клипа. Една от песните вече циркулира в ютюб и се нарича „Кръг. Песните ще запиша и на български език в дует с брат ми. Не бях идвал във Варшава от 13 години. Беше ми интересно как се е преобразила. С няколко думи – хем поработихме, хем си направихме и удоволствието да разгледаме града.

– Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?

– Не беше лоша година. Дори бих казал, че е по-добра от предишните. Имах повече работа. Това беше годината на Зеления дървен дракон, който покровителства родените през 1964-та. Има изяви, които не бяха много, но все пак достатъчно. Пет месеца изкарах на нашето море, ходя редовно при една моя приятелка, казва се Фани. Обичам слънцето, морето, Варна. Подготвих и други нови песни, освен тези с Франк Мьонг

– Как посрещнахте рождения си ден? Имаше ли голям купон?

– Голям купон – не. С Недко и Марина се разхождахме през деня, правихме си снимки, почерпихме се скромничко.

– А поръчахте ли някакви скромни и нескромни подаръци.

– Не държа  на материалните подаръци. Искам да съм здрав духовно и физически, роднините, приятелите и колегите също да са ми здрави. Останалите неща са маловажни. Всеки може да ми купи каквото иска – няма да се сърдя. Предпочитам да ми е хубаво с хората, с които съм. Не всичките си рождени дни посрещам по ресторанти. Аз обичам много да готвя, да посрещам гости.

– Вие сте духовно настроен човек, ако може така да се каже. Какво ви накара да се интересувате от духовното, от невидимия сят?

– Винаги съм се интересувал от духовното. Много съм чел и чета за живота след смъртта. Интересувам се как трябва да си усъвършенствам душата. Убеден съм, че всяко поднесено от съдбата препятствие е духовно израстване, житейски опит. Моля се да ставам все по-добър към другите хора, да не съм сприхав, нахален. Ще ми се да бъда лоялен, толерантен, да помагам, доколкото мога, да не лъжа, да не крада. Старая се да живея по божиите заповеди. За мен духовното е по-важно от материалното. Духовността ще спаси света. Душата един ден напуска тялото. То бива погребано, изгорено. Но тя – душата, се запазва.

Твърдо вярвам в реинкарнацията. Това, което правим в този живот, ще рефлектира в следващия ни. Ако правим лоши неща, лоши ще дойдат до главата ни. Затова съм против лошотията. Разбира се, понякога допускам грешки и съжалявам за стореното. Няма безгрешни хора, бъркаме по различни причини. Аз съм човек на изкуството, ние се водим будители, защото правим песни, композираме. Важното е да опазим човечността в нас, да си помагаме, защото живеем в общество и сме социални същества.

– Любопитствали ли сте какъв сте били в предишен живот?

– Да, любопитствал съм. Мои приятелки, които ходеха на лекциите на Ваклуш Толев, ми казваха, че аз съм прероденият Орфей. Беше ми смешно, защото реших, че много хора пеят и следователно са прероденият Орфей. Като по-млад ходех да ми гледат на ръка, на карти. Едни ми казваха едно, други – друго. Част от нещата се сбъднаха, други – не. Де да зная, може би съм прероден Орфей. Чел съм книгата „Пътят на душите” на доктор Майкъл Нютън, чел съм и „Съдбата на душите” на Долорес Кенън. Много съм впечатлен от двете творби. Имаше години, в които викахме духове на починали. Майката на Недко редовно ми гледаше на кафе.

– Притеснявате ли се от старостта?

– Не, притеснявам се да не ме заболи нещо, защото много обичам да вървя пеша. От години имам проблем с единия крак и не мога да го оправя. Въпреки това не спирам да се движа. Не искам и да си помисля да спра с движението. Това, че добавих още една година към възрастта си, не ме притеснява. Всички остаряваме. Казват, че е привилегия да остарееш. И сигурно са прави, не е хубаво човек да си отиде млад. Аз изглеждам по-млад за годините си. Генът ми е такъв. Също така и съм адски дисциплиниран – не пия, не пуша, не стоя до късно, не вземам наркотици. Ям доста неща, но никога не прекалявам. Спрял съм захарта, брашното. Единствено солта не мога да спра. Не спазвам определени диети. Понякога извървявам по 10 километра на ден. Правя упражнения вкъщи за поддържане на форма – лицеви опори, коремни преси, за стягане на задните части – също. Аз съм артист, трябва да съм във форма.

– Мислили ли сте да смените имиджа си? Прическата? Да скъсите косата?

– В момента съм с къса коса. Отразях я на 1 ноември. На всеки 4 години си режа косата. Последният път беше на 1 ноември 2020 г.

– Как виждате себе си след 5 години?

– Нямам никаква идея. В България става все по-трудно да се оцелява с музика. За едни има работа, за други няма. Поговорката, че музикант къща не храни, си е абсолютно вярна и по соца, и сега. Надявам се, че ще продължавам да правя музика, да си издавам албумите, че ще бъда здрав и ще имам енергия и творчески сили. През 2025 г. правя 40 години на сцената, 35 години дует с брат ми. Може би ще трябва да го отбележа по някакъв начин.

– Как реагирате, когато се сблъсквате с колегиална завист?

– Гледам да не завиждам на никого, защото не виждам смисъл от това. Яд ме е, че имам нахални и нагли колеги, които гледат на всяка цена да се навират в медиите, да са непрекъснато по телевизиите. Има некадърници, които изключително дразнят. Има и кадърни, които също дразнят. По всички медии се въртят до втръсване едни и същи, омръзнали на всички ни муцуни. Голяма шуробаджанащина пада – живял съм къде ли не по света, никъде го няма това нещо. Имам колеги, които твърдят, че музикант къща храни, но нямам добро мнение за тях.

Няма да им споменавам имената, защото са нагаждачи, лицемерни, фалшиви. Аз не съм от тази категория, затова и не ме обичат. Винаги ми се е носела славата, че съм директен и казвам нещата в лицето. Някои ме смятат за злобар, но това не е така, просто ме потриса наглостта им, лицемерието им, и избирам да не си мълча. Важното е, че хората ме обичат, познават ме и ме заговарят на улиците, пишат ми във фейсбук. Аз съм обичан от хората артист. Но да, давам си сметка, че мнозина колеги ме ненавиждат.

– Мечтаете ли?

– О, да. Мечтая да заживея на любимите си Канарски острови. За съжаление имотите там са много скъпи, но се надявам един ден да изпълня мечтата си.

Източник: Уикенд