Направо ми идва да се разплача!!!
Докато си охранявам касите на търговския обект в, който работя, възрастна българка си плаща едно малко хлебче /земел/, на стойност 12 ст. , рови енергично в джоба си, но има само 10, извини се. Каза, че има само 10 ст и не и достигат 2 стотинки. Тръгна да се връща.
В първият момент не разбрах какво се случва и попитах касиерката, която ми обясни.
Догоних жената, предложих да ѝ платя хлебчето, а тя ми сподели, че само 2 стотинки не ѝ достигат. Бръкнах се в джоба най-малката монета беше от 5 ст., дадох ѝ ги!
След касовата зона настоя да ми върне рестото от 3 ст. и ме попита кога съм пак на работа, за да ми върне останалите пари…
Замислете се, когато ние вечер сме по Плаза, казина и молове, останалите хора на какво положение са и все пак запазват достойнството си!
И само като се сетя, че това можеше да е моята баба, просто ми се плаче….
