Единственият тунел, който свързва Северна и Южна България, остава напълно забравен

В България и до днес няма нито една бърза и удобна пътна връзка по направлението север-юг през Стара планина. За тунел под Шипка се говори повече от 40 години, но реализацията му остава неясна и в близките десетилетия.

На този фон почти напълно забравен остава Златишкият проход, една от най-късите и стратегически важни връзки между Северна и Южна България. Габаритът на изоставеното тунелно съоръжение не е подходящ за тежкотоварен трафик, но е напълно достатъчен за леки автомобили до 3,5 тона.

Проходът „Кашана“ се намира между Етрополската и Златишко-Тетевенската планина. Дължината му е едва 24 км, а надморската височина на седловината е 1385 м. За сравнение, Троянският проход е над 40 км. През него преминава второкласният републикански път II-37 (Джурово – Етрополе – Златица – Панагюрище – Пазарджик), но към днешна дата проходът е затворен за движение.

В края на 70-те и началото на 80-те години в местността Кашана е изграден тунел с дължина около 698 метра, съпоставим с редица функциониращи тунели по българските автомагистрали. Съоръжението е завършено на около 80% и въпреки че никога не е пускано в експлоатация, и днес е в изненадващо добро техническо състояние, с налична хидроизолация и минимални течове.

Причините за построяването и последвалото изоставяне на тунела остават неясни. Съществуват версии, че е реализиран от рудодобивни предприятия за по-бърза логистична връзка, както и хипотези за военно-стратегическо предназначение. Каквато и да е истината, днес съоръжението е неизползван инфраструктурен ресурс с потенциал да обслужва поне лек автомобилен трафик.

Липсата на пряка връзка между Етрополе, Тетевен, Рибарица и градовете по Подбалканската линия води до сериозни икономически и социални последици. Разстоянието между Етрополе и Златица, което по права линия е около 24 км, на практика се изминава за близо 130 км през София. Това затруднява бизнеса, повишава транспортните разходи и принуждава предприятията да търсят работна ръка от отдалечени региони.

Резултатът е добре познат- обезлюдяване, застаряване на населението и икономическа стагнация. Днес над 68% от населението на България живее в периферните райони, а централните части на страната продължават да се изпразват.

През последните десетилетия държавната транспортна политика е фокусирана почти изцяло върху направлението запад–изток – автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“ и първокласните пътища I-3, I-4, I-6 и I-8. В същото време нито един нов път или тунел през Стара планина по оста север-юг не е реализиран.

Исторически през Балкана са преминавали над 30 прохода още от римско време, но днес повечето от тях са изоставени или напълно заличени. Това прави липсата на адекватна север–южна свързаност още по-парадоксална.

Довършването на Златишкия проход и пускането в експлоатация на тунела „Кашана“ не е мегапроект от мащаба на Шипка. Ефектът му би бил предимно регионален, но изключително значим – за индустрията, логистиката, туризма и социалната стабилност в Централна България, пишат от „Европейския център за транспортни политики“.

Подобна връзка би скъсила транспортните маршрути, би намалила разходите за бизнеса и би дала реален шанс за икономическо оживление на региони, които днес са практически откъснати едни от други.

Златишкият проход е пример как вече изграден, но забравен инфраструктурен ресурс може да се превърне в ключов фактор за регионално развитие, ако държавата най-накрая реши да погледне отвъд оста запад–изток и да постави националната свързаност като реален приоритет.