В православната традиция няма нищо случайно, особено когато става дума за прехода на човека от земния към вечния живот. Всеки важен момент в този процес е осветен от църковното учение и молитвените обреди, които близките извършват в чест на починалия.
Третият ден – първото явяване пред Бога
Денят на смъртта се счита за първи, което означава, че поменът на третия ден всъщност се извършва два дни след кончината. Този момент е свързан с Възкресението на Христос на третия ден след Неговото разпятие и символизира надеждата за вечен живот.
Според светите отци, през първите два дни след смъртта душата все още е на земята. Тя посещава местата, на които е живяла, преживявала радост и страдание, правила добро и зло. На третия ден тя се издига и се явява пред Господа за първи път. Затова близките отправят усърдни молитви, за да помолят Бог за милост към починалия.
Деветият ден – застъпничеството на ангелите
Поменът на деветия ден е установен в чест на деветте ангелски чина, които се застъпват за душата пред Бога.
От третия до деветия ден душата вижда райските селения и тяхната неописуема красота. За праведните това е радост, а за грешниците – източник на дълбоко разкаяние за пропуснатите възможности в земния живот.
На деветия ден душата отново се явява пред Господа. Роднините и Църквата отправят горещи молитви, за да измолят Божията милост и да се надяват, че душата ще бъде приета в Неговото Царство.
Четиридесетият ден – определяне на съдбата
Четиридесетият ден е от най-важните за душата на починалия, защото тогава Бог определя къде ще пребивава тя до Страшния съд.
Числото 40 има дълбоко библейско значение. Пророк Моисей прекарва 40 дни в пост и молитва, преди да получи Божиите заповеди. Христос пости 40 дни в пустинята, преди да започне Своята проповед. На четиридесетия ден след Възкресението Си Спасителят се възнася на небето.
По същия начин, след 40 дни душата на починалия преминава през последното си изпитание. След като е видяла и Рая, и Ада, тя за трети път застава пред Божия съд. Там се определя нейната съдба до Второто пришествие – дали ще бъде в покой и близост с Бога или ще изпитва страдание.
Поменът на 3-ти, 9-ти и 40-ти ден не е просто традиция – той е важна духовна подкрепа за душата на починалия. Основното в тези дни не е трапезата или пиенето на гроба, а молитвата. Чрез нея близките помагат на душата да получи Божията милост и да намери покой в Неговото Царство.
Затова, когато отбелязваме тези дни, нека се съсредоточим върху най-важното – молитвената връзка с Бога и покойника, която продължава дори и след неговата кончина.
Be the first to comment on "Защо поменът на починалите се прави на 3-ти, 9-ти и 40-ти ден?"