Играта на човечност раздели феновете на „Островът на стоте гривни“

Събитията в островното риалити се развиват скоростно. След игрите на глада лагер „Мимо Гарсия“ остана без грам провизии и на милостта на останалите.

Точно тази тема бе причина в лагер 2 да се хванат за гушите. Всички скочиха на Шериф когато пожела да сподели храната си с тях. Подкрепи го единствено най-възрастния сред тях Емил.

Тренерът както наричат Емил на острова, показа доста мъжка игра и спечели възхищението на всички. Той категорично победи своите съперници в играта. Победата и награда в купата с гривни са изцяло за треньора, както и уважението на останалите.

Доста гъвкав и акробатичен, той нямаше как да бъде изпреварен от съперниците си и въпреки, че го щадяха досега като най-възрастен, показа какво може.

Но тази победа не му донесе радост, тъй като от началото на деня се опитва да убеди сълагерниците си да отделят и дадат храна на бедстващите в „Мимо Гарсия“. Никой разбира се не го подкрепи, освен Шериф и всички бяха на мнение, че трябва да бъдат наказани заради стратегическите си грешки.

Интересно е, че и в двата лагера жените са тези, които не желаят да споделят и да дават каквото и да е. Дори в лагера на нумеролозите не искат да чуят за приютяване на хора.

Въпреки несъгласието на колегите си, Шериф и Киро занесоха храна на прегладнелия лагер и ги поканиха на среща разговор. Помощ идва и от нумеролозите отново против волята на всички в лагера.

Точно този проявен егоизъм възмути зрителите на шоуто.

Влади, Шериф, Емо – преподавателя, поклон хора пред Вас. А другите – Георги от четворката, Берке, Рената – добричката са едни хора във вълчи дрехи, а ги мислех за други. Самите водещи им казаха, имате предостатъчно храна, а на другия край хора гладуват и то не от вчера.

Не всички българи са на дъното! Има, наистина има духовни хора. Такива, които протягат ръка. Емо Видев е един от тях. Познавам го отдавна! Надявам се до края другите мъже, които изброихте да запазят човешкото….

Така е и в живота. Когато са в калта хората са супер добри, но когато са на върха забравят къде са били.