Изповедта на един пенсионер от Пловдив, която казва толкова истини…

Абе все ви пречим, ама без нас не можете, ей, викам онзи ден на един младок.

Знам, че ни гледате накриво в супера, щото обикаляме с часове, зяпаме луканките и саламите и накрая излизаме с един хляб и парче сирене. Пречим ви, щото вие, младите, все бързате… За къде бързате? За да дойдете на нашия хал.

И в автобусите ни гледате накриво – къде сме хукнали в ръка с торбичка от „Била” и само пълним седалките. Пък и пътуваме с карти, та можем да обикаляме града надлъж и на шир. Можем, още не са ни рязнали и това добро. Не сме тръгнали да кръстосваме Пловдив от хубаво, така да знаете. За двайсет стотинки разлика в цената, съм готов от „Тракия” да ида чак до Кючука.

За вас, младите, стотинките са нищо, ама ние ги броим и кътаме…

Както щете да ни наричате, под вежди да ни гледате, още има хляб в нас. Колко е хубаво, нали? Оптимистично!

Та затова успокоявам и наборите – има хляб в нас, има…А един взе, че ме поряза: абе, хляб има, ама салам нямааа… И наборът е прав, дори и в подтекста…

Източник: bgnow.eu