Имам пломба от 4 клас, която и до днес е мръднала. Днес съм на 48 г., зъболекарят почина, пломбата остана

Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети?

Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…

Във всяко училище и по голямо предприятие имаше лекар и зъболекар, профилактичните прегледи бяха пълни и постоянни.

На пук на многото негативни изказвания за здравеопазването в НРБ, ще кажа:

На 48 години съм. Имам пломба от 4 клас, която до ден днешен не е мръднала. Зъболекаря почина, пломбата остана. Не съм се разболявала така, както сега. Имаше 2-3 вида сиропи за кашлица и толкова. Но бяха ефективни и напълно достъпни.

Сега за мой късмет имам страхотна лична лекарка, която лекува децата ми без проблем.

Не изписва скъпи лекарства. Общо взето имаме късмет. Но като цяло много други доктори не са така. Има 20 вида лекарства за 1 нещо и то с голяма разлика в цената. В миналото, каквото и да си говорим, хората са яли здравословни храни или поне не толкова вредни. Сега не знаем какво ядем и с какво е обработена храната.

Да не говорим, че ни тровят умишлено, за да си продават лекарствата.

Валерия Кръстева / Соцбг