Искахме само картофки и биричка, но ни казаха „Не може, трябва да консумирате“. В Гърция е друго!

Истинският лукс е не хотел с пет звезди и всички екстри, а естествената обстановка и добро отношение. За това художникът Владимир Чукич все повече е привлечен от гръцкото море и го предпочита.

Иначе пази много свежи и носталгични спомени от детството си, когато баща му го е водил на Созопол и бил в „принудителна ваканция“ на море по един месец. Сега като отиде там, буквално се задъхва от теснотията, наложена от архитектурните особености на днешния черноморски град.

За нашето и за Бяло море, какво се промени и на двете места и могат ли да се съчетаят почивка и култура, БНР разговаря с Владимир Чукич: „Къде Ви харесва да почивате – на море или на планина?“

„Ами тъй като аз живея все пак в планината и отдолу също е язовир „Кърджали“ имам и от двете, само че морето си е друго нещо. Ние имаме прекрасни детски спомени от миналите години,когато баща ми караше „Волга“ такси и го командироваха в Бургас, защото там не стигаха такситата лятото, и той ни мяташе в Созопол със сестра ми и майка ми. Винаги си карахме почти цял месец по созополските калдъръмени улици.

Там рисувах старите къщи, асмите, беше много готино, много романтично, много хубаво детство. И естествено по детските лагери, дето бяхме Обзор, Равда и така нататък, но оттогава ми е останало едно такова чувство, че много ни караха да излизаме от водата само по 5 минути, което много ме дразни. И затова сега на внучките ми и на дъщерите ми, но най-вече на внучките като отидем на морето към Гърция или на нашето море, аз абсолютно забранявам да излизат от водата.

„А кое предпочитате – българското или гръцкото море? „Ами много хора ни завиждат, че живеем в Кърджали, защото морето ни е само на 100 km. И отиваме и се връщаме, нали правим си плаж, ресторанти. Сега аз обичам да ходя по музеи, интересно ми е. А нашето море все пак е на 300 km, Бургас, по-далечко е. Хубаво си ни е морето обаче много се застрои, особено Созопол от моите детски спомени не е това.

Просто там някаква клаустрофобия ме хваща, и страшни шумови интервенции – от всеки ресторант, от всяка кръчма бумти музика, нещо страшно. Докато в Гърция и затова на мен ми харесва, да ходим на Фанари, защото ми напомня точно за Созопол навремето, въпреки че и там сега почна да се пълни много с хора най-вече от тук, от Кърджали, от България.

„Но за мене не е лукс да си в петзвезден хотел и нали там всичките тези глезотии. Лукс е спокойствието, приятното, чистото и естественото, което вече все по-рядко се намира“.

Специално Фанари той е едно малко градче като Созопол, той Созопол вече стана много по-голям, но навремето ей така беше. И гледам – дядовците, внуците отиват в кръчмата, поръчват лимонада на децата, те си пият узото, говорят си там за политика, за каквото ще да е, но това е запазено. Това ме кефи.“

„Освен това някак си не ти се натрапват. Съвсем скоро бяхме в Банско, в едно заведение по обяд беше, искаме само картофки и биричка. Ами не може сега, тука трябва да консумирате, да обядвате, не знам си какво. Ами чакай малко, ти ми вземи парите… Това нещо го няма в Гърция, и в Турция също. Веднага една маса ще сложат, няма да те изтърват“.