Историкът Александър Стоянов: Турско робство не е имало!

Историята не просто се повтаря – тя често остава неразбрана, а в празнотите, които оставя, се раждат митове, удобни заблуди и политически манипулации. Това коментира историкът пред bTV Александър Стоянов, главен асистент в Института за исторически изследвания при БАН и преподавател в НГДЕК.

Познанията спират в 10 клас

Той набира популярност с онлайн лекциите си и обяснява, че познанията на българите често спират на нивото, достигнато в 10 клас. Историкът посочва, че „масово хората работят с познания по история, които са придобили до 16-годишна възраст – и това остава завинаги“.

По думите му проблемът далеч не е само в учебниците, които са просто „рамка“, а в липсата на мотивация и последващо надграждане. Историкът добави, че колегите му трябва да пишат за широка публика, по начин, подобен на популярната наука. Той пита: „Стивън Хокинг успя да обясни черните дупки без човек да е физик. Защо ние да не можем да обясним историята без тежка терминология?“

Разрушаване на мита за „турското робство“

Подчерта, че една от основните изкривени представи е употребата на термина „турско робство“. Той е категоричен: „Българската наука от 50 години е доказала, че терминът е неточен. Османската империя не е турска държава, а българите не са били роби.“

Пояснява, че българите са имали права, плащали са данъци и притежавали са собственост. Те са били тормозени, но проблемът не е бил държавата, а „слабата ѝ способност да прилага закони“. Историкът отбеляза, че е имало „мутри“ и в Османската империя.

„Мутрите“ на Османската империя

Ннаселението често е попадало под произвола на местни силови групировки – аяните. „Аяните са били нещо като мутрите на Османската империя – въоръжени групировки, които държат региони като лични владения,“ казва той. Те са водили вътрешни войни помежду си, като същевременно са се борили и с държавата, но и да бъдат легитимирани от нея.

Тяхната крайна цел е била да получат реални титли от държавата, за да може „сивият сектор“ да бъде превърнат в норма. Това създава много аналогии със съвремието и така обяснено „звучи по различен начин“.

Отговорност за собственото минало

Историкът допълва, че когато продължаваме да говорим за тази заблуда, „се появява този момент, в който на теб просто повече ти харесва да приемаш, че е това, за което си мислиш, е било турско робство“. Така си измиваме ръцете от отговорността за собственото ни минало, за това, че българите са единственият народ, който не е успял да вдигне успешно въстание срещу Османската империя на Балканите. Буквално всички други балкански народи успяват по някакъв начин да направят голямо масово въстание, което да постигне някакви резултати.

Александър Стоянов завършва с реторични въпроси: „Ние сме единствени от всички балкански народи, които не го правят. И много лесно да го обясняваш, когато смяташ, че българите са просто някакви безправни роби, без никаква инициатива. Обаче как да обясним, ако българите са били роби, как създаваме мрежа от училища, как създаваме екзархията сами от нищото, как имаме учени, църкви се строят, хората живеят в къщи на по два-три етажа.

Как така? Означава ли това, че историята се чете, кой както му е удобно да чете?“