Как Людмила Живкова останала без дом навръх 8 декември

През ноември 1961 г. дъщерята на Тато Людмила Живкова пристанала с граждански брак на избраника си Любомир Стойчев. Двамата имат седемгодишен брак.

Сватбата на Червената принцеса била двойна. С наследницата на генералния секретар на ЦК на БКП се омъжила и братовчедка ѝ – булките съчетали празненствата си.

След официалната церемония младоженците събрали близките си в ресторант „Ракета“ в парка „Заимов“. Тодор Живков постоянно подвиквал „Горчиво!“ на влюбените, а на няколко пъти се хванал и на хорото.

Като минала еуфорията от венчавката, новосформираното сем. Стойчеви се нанесло в самостоятелен апартамент на столичната ул. „Оборище“, припомнят медии. В същата кооперация живеели и Тато, жена му Мара Малеева и синът им Владимир, Станко Тодоров, Живко Живков, Райко Дамянов, Григор Стоичков, генерал Попов.

В съседни блокове пък били Лалю Ганчев, Лъчезар Аврамов, Иван Абаджиев, Пеко Таков и Пенчо Кубадински. Заради струпването на толкова големци на едно място улицата край Докторската градина била находчиво прекръстена от народа на „Тодорище“.

„Охраната на сградата се състоеше от един милиционер, който стоеше във входа към улицата. Имаше обаче вход и от задната част, където бяха и гаражите. Моите плахи опити да получим съгласието на родителите на Мила да живеем на друго място, нямаха успех. Жилището ни беше самостоятелно и се намираше на същия етаж с това на Живкови“, разказваше приживе първият мъж на Червената принцеса.

Людмила и инженерът останали в самостоятелния си апартамент до 8 декември 1962 г. На студентския празник Живков се срещнал с представители на академичната младеж и те му потърсили сметка защо дъщеря му обитава ведомствени 100 кв. м. Въпросът сконфузил Първия, развалил му настроението и на следващата вечер той събрал близките си на семеен съвет.

„Любезно, но безапелационно той предложи да се пренесем при тях и да освободим досегашния си апартамент. След кратки вътрешни преустройства се преместихме. Вече разполагахме само със самостоятелна спалня и тоалетни помещения, а кухнята и столовата ползвахме заедно с останалите членове на фамилията.

Големият хол първоначално е бил предвиден и обзаведен и за официални поводи на Тодор Живков и Мара Малеева. Сега беше разделен на две части с портал и голяма остъклена, двойна, плъзгаща се врата.

По-малката част ползвахме ние, а при определени поводи след съгласуване с родителското тяло – и двете части. Откровено казано, това стесняване много не ни смущаваше. Така имахме възможност по-често да се срещаме с важни особи, посещаващи родителското тяло – най-често артиста Стефан Гецов, писателя партизанин Веселин Андреев…“, споделяше инж. Стойчев приживе.

По онова време социалистическите величия разполагаха с много повече лукс от обикновените граждани, но малцина от върхушката си позволявали да притежават по няколко апартамента.