Как през 1985 г. Алексей Петров стана легенда измежду родните барети

Алексей Петров става легенда измежду родните барети още в годините на соца.

Едва на 23 години той персонално обезврежда и задържа рисковия западногермански терорист с название Зорге. Екшънът се разиграл през 1985 година на столичната Централна гара. Германецът е търсен като член на фамозната лява терористична организация “ Баадер Майнхоф „. Тя е известна с гърмежи на далекопроводи и предприятия, похищения на политици и банкери. Радикалната организация, водена от Андреас Баадер (Мориц Блайбтрой), Улрике Майнхоф (Мартина Гедек) и Гудрун Енслин (Йохана Вокалек) сее боязън и смут.

През октомври 1985 година родното контраразузваването получава сведение, че немският терорист Зорге е в България. Подбрани са трима от най-хубавите ни командоси от отряда за битка с тероризма, с цел да заловят рисковия чужденец. Изборът пада върху сержант Алексей Петров, Свилен Свиленов и Петър Руневски.

Задачата е германецът е стремително да бъде повален и без дрехи гол, тъй като имал навика да пришива в яките на всичките си облекла ампули със мощна отрова. Първоначално командосите са пратени на адрес в Пловдив, само че по пътя ги връщат назад в София.

Зорге трябвало да дойде на идващия ден на жп гарата в столицата. Когато влакът стопира, контраразузнавач демонстрира на шефа на баретите майор Васил Велков терориста. Той пък го показва на Петров и сътрудниците му. Щурмоваците чакат терориста на перона, преоблечени като редови полицаи.

Германецът върви на разположение с младо момиче, с което се е срещнал във влака. Атакуват го тъкмо, когато свива от перона към кафенето. Сержант Петров се хвърля в краката му. Просва го на земята, забива мощен лакът в гърба и му закопчава белезниците. Свиленов и Руневски са толкоз сръчни, че когато майор Велков ги приближава, единственото облекло на германеца са белезниците. Друг командос с фотоапарат със мълния щрака да снима пламенно и до момента в който пасажерите мислят, че се снима филм, баретите изнасят на ръце голия немец.

Алексей Петров получава премия за дейностите си и след този случай е изместен от отряда на баретите на работа в Държавна сигурност.

Досието на Алексей Петров – пътя на щурмовака

В рубриката „Who is who” сайтът Държавна сигурност.com представя личното кадрово дело на Алексей Петров като младши офицер в една от силовите структури на МВР – Специализирания милиционерския батальон, известен като поделението на червените барети.

През 1987 г.  неговите кадрови служители, включително и Петров, преминават към щата на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и други противодържавни прояви, където по това време се сформира ново направление „Т” (терор).

Основателят на „Аполо и Болкан”, едната от силовите застрахователни компании през 90-те години, се превърна в една от най-обсъжданите фигури след арестуването му през февруари 2010 г. при операция „Октопод”.

Неговото кадрово досие в архивите на Държавна сигурност показва пътя му в системата на МВР в периода 1977-1992 г. Бившият съветник на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) Петко Сертов беше обявен за сътрудник на ДС с решение №78 от 14 октомври 2009 г. на комисията по досиетата.

Това стана при проверката на Националния осигурителен институт, където той е бил член на Управителния съвет.

Съдържание на досието

Досието на Алексей Петров се състои от три  раздела и съдържа общо 139 листа. Първият раздел се отнася за кандидатстването му и престоя му в средното милиционерско училище в Пазарджик.

Вторият – за службата му в Специализирания оперативен милиционерски батальон, поделението на червените барети. Третият раздел съдържа различни документи за назначаването, преназначаването и с напускането на Петров на системата на вътрешното министерство. .

Масленозелената папка под №63507, съхранила част от миналото на о. р. старши лейтенант Алексей Илиев Петров, хвърля светлина не само върху кариерното развитие на бившата барета в структурите на МВР в периода 1977-1992 г., но и върху негови основни черти от характера му характеристики, мотивировка и профил, които без съмнение са дали отражение върху реализирането и дейността му след напускане на системата на вътрешното министерство в началото на прехода.

Семейството

„Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи.”

Психологическият профил на Алексей Петров, изтогвен по време на службата му в батальона на баретите.Това е характеристиката, която е дадена на Алексей Петров през 1990 г., когато му е присъдено офицерско звание.

Интересна подробност е, че тринадесет години по-рано, през 1977 г. когато той е кандидатствал за приемане в средното милиционерско училище (СМУ) „Ф. Е. Дзержински” в Пазарджик той собственоръчно е записал в секретния личен формуляр на управление „Кадри” в МВР следния отговор на въпроса „Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР?”: „Аз съм се ориентирал сам”. Алексей Петров избира вътрешното министерство едва 15 годишен.

След още 15 години, през 1992 г., вече на 30 години, отново собственоръчно ще подаде рапорт до министъра на вътрешните работи за доброволно напускане на системата, в която той се е утвърдил като един от най-перспективните служители в Специализирания отряд за борба с тероризма.

Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Градешница, тогава Ловешки окръг (днес селото се изписва Градежница). Както е посочено в множеството документи от досието той произхожда от бедно селско семейство.
В секретна справката, екземпляр единствен, на Окръжно управление (ОУ) МВР – Ловеч от 1977 г. относно: „Изучаването на лицето АЛЕКСЕЙ ИЛИЕВ ПЕТРОВ, кандидат за курсант в СМУ – Пазарджик”, е посочено, че баща му Илия Василев (1942) работил като извозвач на дървен материал в ТКЗС в Тетевен.

Той е се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие работи като секач в СССР – Коми. „Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт”, е записано в секретната справка.

Майката на Алексей Петров – Диляна Веселинова (1943) произхожда от бедно селско семейство. Тя е работила е като гледачка на волове (пастирка на добитък в друга справка на ОУ на МВР – Ловеч, б.а.) в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна. И двамата родители са определени като трудолюбиви.

Алексей Петров е първородното им дете. Той има брат Огнян Илиев Петров (1964) и сестра Теменужка Илиева Петрова (1968), които тогава са ученици.

Кандидат и курсант в милиционерското училище в Пазарджик

Кандидатът на милиционерското училище е член на ДКМС и не женен. Завършва основното си образование с отличен (5.60) и примерно поведение в основното училище „Христо Ботев” в тетевенското с. Глогово.

„Учебните занятия посещава редовно. Активно се е включвал в трудовите инициативи и съзнателно е изпълнявал поставените му поръчения. В продължение на три години е бил член на дружествения съвет, а през последната година секретар на ДКМС в училището.

По характер е тих, скромен и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван многократно. Здравословното му състояние е добро. Отговаря на основните изисквания за курсант в СМУ. Няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни”, се казва в справката на ОУ на МВР – Ловеч.

Заповедта, с която Алексей Петров преминава към щата на Шесто управление на ДС.Изяснено е още, че при проведения с 15-годишния младеж разговор той е изразил желание да учи в СМУ – Пазарджик. Така началникът на отдел „Кадри” и началникът на ОУ на МВР в Ловеч предлагат Петров да бъде приет за курсант.

Следват собственоръчно написани от кандидата с четлив почерк молба и автобиография. В секретния личен формуляр на МВР „Кадри” Алексей Петров е попълнил, че е от български произход и не е сменял името си.

Като социален произход е посочил – „селски”. Записал е, че е член на ДКМС от 25 ноември 1976 г. комсомолски секретар в основното училище с. Глогово, Ловешки окръг. Не притежава шофьорска книжка, не владее чужди езици, не е посещавал чужбина, а срещу графата „Спортни занимания” е записал футбол.

На въпрос „Къде, как и с кого прекарвате свободното си време?” е отговорил следното: „През свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС и помагам в домакинството”.

Въпросникът за проучване е изискал да се посочат и лицата, с които кандидатът дружи. Петров е изброил трима души – единият е дружиннния председател, а другите двама са ръководители на ДКМС. В друга графа е посочил, че е бил е в кръжок „Млад приятел на МВР”.

В подкрепа на кандидатурата в досието са приложени два документа от негови пълномощници. Първият е характеристика на Алексей Петров от зам.-председателя на общинския народен съвет в с. Гложене, а вторият – характеристика от ДКМС с. Глогово. В нея за Петров се посочва:

„Акуратно изпълнява възложените му комсомолски поръчения. Не притежава лоши пороци и наклонности към алкохол и тютюнопушене.” Препоръката на общинския комитет на ДКМС в с. Глогово е „другарят Алексей Петров да продължи образованието си, за да покаже скритите си резерви от знания и комсомолски жар.”

В педагогическата характеристика от директора на основно училище „Христо Ботев” в с. Глогово е подчертано, че „вниманието на ученика е съсредоточено и устойчиво. Има логичност и трайност на запомнянето. По характер е тих и скромен.”

При приемането в СМУ в Пазарджик Алексей Петров е подписал декларация, която го задължава след завършване на милиционерското училище да служи в органите на МВР най-малко 10 години.

В батальона на баретите

През 1981 г. той завършва СМУ в Пазарджик с общ успех  отличен 5,71 и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана”, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. Заповедта за назначаването като старшина от Народната милиция носи датата 13 август 1981 г. Няколко месеца по-късно през ноември 1981 г. Петров изразява желание да се яви на изпит по чужди езици – английски.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства в Висшия икономически институт (ВИИ) „Крал Маркс” (днес УНСС, б.а.) Желанието му е да продължи образованието си задочно обучение в търговския факултет на ВИИ, специалност икономика и организация на вътрешната търговия.

В служебната му характеристика от този период е отбелязано, че „като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата.” Неколкократно му е присъждано званието „Образцов служител”.

В документ със заглавие „Преценка за комсомолската работа на Петров” е отбелязано, че той се „проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител”. Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.

Една от заповедите на министъра на вътрешните работи за награждаване на отличилия се Алексей Петров.Постепенно той се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон и един от служителите с изявени лидерски качества. В предложение относно: „Повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР”, подписано от командира на поделението Е. Лазарков, за Алексей Петров се казва:

„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения.

Многократно е определян за „Образцов служител” в ротата, където служи. Умее да организира служителите около себе си, подпомага командира на ротата и взводния командир в провеждането на занятията от учебния процес. В момента е един от най-добре подготвените служители в страната по джудо и карате. Има завоювано звание „инструктор”, а на състезания, организирани от районния комитет на ДКМС при МВР зае първо място. През 1982 г. е избран за комсомолски групов отговорник. Има завоюван авторитет между колегите си в поделението.”

През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ – МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с Мариана Миланова (1964) от София. Тя произхожда от работническо семейство. Завършила е техникум по търговия и след разпределението работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки.

След подробно проучване на момичето, определено в документите като „скромна и трудолюбива девойка” и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени.

Щурмовак, лидер и най-добър каратист

Документите от кадровото дело на Алексей Петров разкриват, че в средата на 80-те години Алексей Петров вече се откроява от останалите барети и се налага като лидер и човек със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето. В една справка за служебната дейност на Алексей Петров от този период е посочено:

„Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се правя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карете е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на поделението.”

В друга характеристика на старшина Алексей Петров – командир на отделение, обобщава периода 1981-1986 г. (документът е от август 1986 г., б.а.), може да се прочете следното:

„С хората работи умело, като ги увлича за изпълнение на служебните задачи. Обществено-политическата активност е на високо равнище. Заемал е изборни длъжности в комсомолския актив. В момента е зам.-секретар на комсомолското дружество.

В началото на службата си в поделението е профилиран в състава на щурмовите групи. Специалността си усвоява с любов и полага допълнителни усилия за повишаване на професионалната си подготовка. В учебния процес постига отлични резултати по физическа, огнева и политическа подготовка.

В занятията по оперативно карате се изявява като един от служителите с най-висока степен на подготвеност.  От специална комисия специалисти е награден с черен колан за оперативно карате. Успешно е завършил курс и притежава инструкторска правоспособност по оперативно-бойните дисциплини.

На провежданите състезания от Спартакиади на МВР и организирани прегледи от районния комитет на ДКМС се е класирал на призови места, за което е отличаван с медали, грамота и награждаван по служебна линия. Благодарение на придобитите качества му е възлагано да провежда занятия по карате на служители от поделението.

Добрата теоретична подготовка и познаването на нормативните документи му позволяват отлично да носи службата. Успешно е участвал в изпълнението на специални задачи, за което е награждаван многократно с морални, предметни и материални награди.

Отличава се със смелост и мъжество в преодоляване на трудностите. Сред колегите си се ползва с отлично обаяние и авторитет.”

Провинение след употреба на алкохол

Въпреки, че е определен като дисциплиниран служител, в кадровото му дело не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано през 1985 г. Тогава след употреба на алкохол той участва в скандал, който за малко не прераства във физическа разправа. Секретна справка за инцидент между служители от Народната милиция и шофьори от стопанско предприятие „Таксиметрови превози” описва случилото се.

Клетвената декларация за деполитизация на Алексей Петров след промените.На 25 ноември 1985 г. старшина Георги Георгиев, колега на Алексей Петров, го поканил на гости да празнуват рождения си ден. Черпили се с водка, играли шах и слушали музика. След това цивилно облечени излезли и на трамвайната спирка „Бъкстон” и се качили в такси, което било без шофьор.

Шофьорът, който пиел кафе със свой колега, настоял да излязат от колата. При възникналия спор баретите и двамата шофьори започнали да се заплашват взаимно и да се блъскат. Само дошлите милиционери от близкото Шесто РПУ предотвратили по-нататъшното разрастване на спречкването.

В доклада на началника на Шесто РПУ обаче е записано, че двете барети са били употребили алкохол. При оценката на инцидента ръководството на специализирания батальон е преценило, че баретите не са предприели истински действия, тъй като специалните им умения позволявали много бързо да се справят с двамата шофьори, макар и единия да е успял да се „въоръжи” с крик.

Въпреки това Алексей Петров е наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие”. Впоследствие то е било отменено, тъй като според началниците на баретата то е изиграло възпитателна роля.

На щат в Шесто управление на ДС

Бомбените атентати, извършени в България през 1984-1985 г., предизвикани от наредената от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП политика за насилствено преименуване на българските турци, налага преструктуриране на Шесто управление на ДС. В него е създадено направление „Терор”, към чиято структура е присъединен и Специализирания милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС.

Със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник инструктор към Шесто управление. Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление „Терор” в Шесто управление на ДС.

В една от секретните заповеди на началника на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков от октомври 1987 г. фигурира преназначаването на Алексей Петров за помощник инструктор със заплата от 165 лв. плюс 25 лв.

Макар в кадровото дело на баретата няма описания на операциите, в които той е участвал, батальонът като цяло е използван по време на „възродителния процес”. През 1987 г. Петров е награден със значка „Отличник на МВР” и както многократно е отбелязано в документите заради професионалните му качества многократно е бил използван при специални операции.

В редовете на БКП

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. В една „Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник инструктор” се казва, че „като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация.”

Политическите промени в България през 1989 г. не повлияват на възходящата кариера на Петров от отряда на баретите. Със заповед от 2 ноември 1990 г. той получава офицерско звание – старши лейтенант, направление ДС.

Преди това той е подложен на психологическо изследване в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. Ето какви са резултатите от изследването, проведено на 10 октомври 1990 г.:

„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.

Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни зваимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.
Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-начими проблеми.

Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер І група в под. 72620-МВР.”

В „Оценка за професионалните и лични качества на Алексей Петров – помощник инструктор в под. 72620”, подписана от командира на отряда Н. Николаев на 25 юли 1990 г., е изтъкнато следното:

„В учебния процес постига отлични резултати по всички дисциплини. Изключително добре овладява бойно-приложните техники на оперативно джудо-карате, методите и тактическите способи за предотвратяване и обезвреждане на терористични действия. Притежава и отлична теоретична подготовка, изразяваща се в познаване на нормативната база и правилни тактически действия при изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от останалия състав.

Отличен спортист – многократен републикански шампион по карате. Да му бъде присвоено офицерско звание „Лейтенант”.

През юли 1990 г. Алексей Петров завършва ВИИ „Карл Макс”. Същата година името на батальона е сменено на Специализираното поделение за борба с тероризма, (впоследствие отряд, б.а.). В секретно „предложение относно: преназначаване на служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност” от 10 октомври 1990 г. до управление „Кадри” на МВР за Алексей Петров се посочва:

„Като младши командир има изградени много добри командно-организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи”.

Дадено му е звание старши лейтенант и заплата от 325 лева и 25 лева за изпълнение на важни и отговорни задачи.

Разочарование от системата и деполитизация

През ноември 1990 г., когато общественото доверието към МВР и към Държавна сигурност е изключително ниско на Алексей Петров е предложено да оглави един от отрядите в антитерористичното поделение. По това време в поделението вече съществува известно напрежение и несигурност в служителите, породена от променената политическа обстановка в страна и от необходимостта от преформулиране на задачите на отряда. Алексей Петров пише до началника на рапорт да се проведе конкурс за длъжността. В него посочва:

„Разбирам обречеността на системата на МВР на принципите на единоначалието и специфичността им на приложение при нас, но от позиция на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страна и социално-психологическия климат в поделението, намирам подобен подход в този преломен за държавата ни момент за нормален, още повече когато лично ме касае.”

Документът, който Алексей Петров подава при доброволното си напускане на МВР.На 3 декември 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема Алексей Петров да им бъде командир като отхвърля наличието на други кандидатури.

Деполитизацията на силовите ведомства, приета със споразумението между опозицията и БКП на Кръглата маса, налага хиляди служители в системата на МВР, които дотогава са се кълнели във вярност към БКП, да положат клетва за служба на демократичното общество. Алексей Павлов също я полага през октомври 1991 г.:

„Аз гражданинът на Република България, като постъпвам на служба в МВР се заклевам:
–    да спазвам конституцията и законите на страната;
–    да бъда лоялен към институциите на политическата система и да не предприемам действия, с които са нарушавам политическия си неутралитет;
–    да опазвам живота и здравето, правата и свободите на гражданите и да уважавам човешкото им достойнство при изпълнение на служебните си задължения;
–    във всичките си действия да се ръководя от интересите на обществото и република България.
Заклех се. Алексей Петров.”

По това време като началник отделение месечната му заплата е възлизала на 1725 лв.

Нов инцидент и напускане на МВР

През есента на 1991 г. в дните около парламентарните избори, които СДС печели с минимална преднина пред БСП, на 18 октомври 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров. Констатирано е, че при него той отново е употребил алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. „Я. Сандански” (днес „Вардар”, б.а.) и бул. „Стамболийски”. Той тропал на по прозорците на будката на жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания. Инцидентът е регистриран в Трето РПУ.

Това е районът, в който Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. „Яне Сандански”. През септември 1990 г. той е сключил договор с управление „Тил” на МВР за закупуване на ведомствения апартамент като се е задължил да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави.

Сам избрал МВР Алексей Петров сам го и напуска. Той подава рапорт за напускане на системата по собствено желание като началник група 03 в сектор „Специални операции” при Специализирания отряд за борба с тероризма. Със заповед на министър Йордан Соколов от 5 май 1992 г. Алексей Петров е освободен от МВР считано от 1 май 1992 г.

Източник на публикуваните документи: Комисия по досиетата.