Как се живее в едно испанско село, в което 88% от жителите са от България

В Торе дел Бурго е по-лесно да чуеш разговор на български отколкото на кастилски испански. Така започва репортажът на Хуан Карлос Еспиноса в мадридския в. “Ел Паис”, цитиран от kanal3.

Това селце в Гуадалахара с 502 жители е испанското селище с най-висок процент от чужденци – 88% от населението му. В голямото си мнозинство това са имигранти от България, отдадени на отглеждането на зелени аспержи.

Но тъй като те не могат да гласуват, в селището се получи много странен изборен резултат. “Вокс” (крайнодясна партия) бе партията с най-много гласове на изборите на 10 ноември с 44% от 54-те испански граждани, включени в списъците. “Народната партия” получи 36,59% (15 гласа), Социалистическата партия – 14,63% (6), “Сюдаданос” е с 2,44% (1), колкото и “Подемос”. “Вокс” спечели изборите и на 28 април, макар и с 2 гласа по-малко.

Улиците са пусти. Няма никакъв шум,  изглежда призрачно селище. Ноември е и събирането на аспержите, което трае от април до юни, приключи. Много от 400-те регистрирани тук българи се преместиха в области като Арагон, за да участват в събирането на реколтата на други култури. На входа на селището румънски работник пуши отчаяно цигара, защото барът не отваря. Часът е 10 сутринта. “Когато го държаха испанците, отваряше в седем. Сега тези (българите) си правят каквото си искат”, възмущава се той.

Някои съседи смятат, че съжителството е добро, но други се оплакват от създаването на “гета”.

Имигрантите започнали да пристигат в началото на века. Тогава в селцето имало само 74 жители. Служителката на бензиностанцията обяснява: “Получи се ефект на повикването – братовчедът, който казва на брата, братът, който го коментира с шурея и така нататък”. Демографската промяна бе толкова внезапна, че почти на шега започнаха да наричат селището Торе дел Булгаро.

Накрая барът отваря за облекчение на двамата, които чакаха отпред. Данчо Данев, един от клиентите, си пие уискито и дава мнението си за изборите през кратки паузи: “Все едно ми е (че е спечелил “Вокс”), тук с нас се отнасят много добре”. Преди 14 г. той остави зад себе си Пловдив, втория най-голям град в страната му, за да работи като зидар. Сега е без работа.

На няколко метра от бара камион за превоз на зърно паркира, преди да продължи пътя си. Шофьорът му използва престоя, за да поговори с Алберто и Адолфо Лопес, двама братя, отговарящи за една от фирмите за аспержи, която дава работа на 140 души, почти всичките българи. И двамата изтъкват професионализма на имигрантите и отчитат, че без тях те щели да останат без работа. Не признават открито за кой са дали гласа си, но все пак изтъкват, че партията на Абаскал (“Вокс”) не е ксенофобска.

Адолфо опитва да обясни парадокса: “Ако някой наруши закона, трябва да плати последиците. Ако влезеш в една страна без документи, това също е нарушение на закона”. До него шофьорът на камиона, който не желае да се споменава името му, се смее на въпроса за изборния резултат: “Хората са гневни, (победата на “Вокс”) няма нищо общо с мигрантите”, отсича той.

Братята Алберто (крайният вляво) и Адолфо Лопес (вдясно) и кметът Хосе Морено коментират българите в Торе дел Бурго

Кметът Хосе Карлос Морено от Народната партия споделя мнението на съседите си. “Гласуването за “Вокс” не е на идеологическа основа, то е от гняв”, казва той от своя офис. Според него Торе дел Бурго е изключителен случай по отношение на имиграцията. Оплаква се, че някои от работниците “идват, не си правят труда да научат езика и се регистрират, за да получат медицинска застраховка”.

Атанас Георгиев е един от стотиците българи в Торе дел Бурго

Критикува също, че се субсидират също и онези, които не остават в селището в останалата част от годината, защото отиват да работят другаде. “Тези парични потоци трябва да се прекъснат”, убеден е той.

Само около стотина българи остават в селцето, според кметството. Роза Иванова е една от тях. Живее с двете си дъщери – на 11 и на 16 години, в една малка бяла сграда. Идва в Торе дел Бурго през 2006 г. със своя съпруг, с когото се разделят. Сега се грижи за една възрастна жена. Както и своите сънародници и тя смята, че съжителството е чудесно. Но не толкова, когато започне сезонът на аспержите и селището се препълва. “Съседите се тревожат от толкова много чужденци”.

Хуана Виехо, 83-годишна жена, се оплаква от вратата на къщата си от многобройните улични купони през въпросния период, заради които не може да спи. “Ето тези наистина са безсрамници”.

Иван Иванов живее в една от трите къщи зад енорията. Почти от 20 години е в Испания, от тях половината в Торе дел Бурго. Отговаря за една от аграрните фирми в селцето. За него нещата са повече от ясни: “Испанците не искат да вършат нашата работа”, заявява убедително.

Училищен автобус паркира пред кметството. Деца от различни националности са посрещнати от Фатима Лопеш, 59-годишна испано-португалка, която се грижи за тях, докато родителите им работят. На 10 ноември бе в една от изборните секции. Резултатът не я изненадва, но изразява следното мнение: ако имигрантите можеха да гласуват в парламентарните избори, друг петел щеше да пее тук.

Източник: БЛИЦ