Калашите в Пакистан – племето за „забравените“ от Александър Македонски воини

Един от най-загадъчните народи на Пакистан са Калашите. Този народ е около шест хиляди души. А тяхната уникалност е, че в самия център на ислямския свят те успяват да запазят своите езически традиции, видя ко4.

А външният вид на модерния Калаш е много подобен на европейците – сини или зелени очи и светла кожа. Но трябва да се отбележи, че външните черти не са специфични за всички, а само за част от представителите на мистериозния народ, но често това не пречи да се спомене близостта им до европейците.

За предците на Калашите се е спорило много. Смята се, че Калашите са местни аборигени, които някога са населявали обширната територия на южната долина на река Читрал. Има и друга гледна точка:

Калашите не са местни аборигени, но са дошли в северен Пакистан преди много векове. Това биха могли да бъдат например племената на северните индийци, живеещи приблизително през XIII век пр. Хр. в южната част на Урал и на север от казахските степи.

Самите Калаши се придържат доброволно към друга версия за своя произход, наричайки себе си потомци на воините, дошли в планините на Пакистан след Александър Велики. Както е типично за легендата, тя има няколко възможности. Според една версия, Александър е наредил на Калашите да останат да чакат неговото завръщане, но по някаква причина не се е върнал за тях.

Верните войници нямали друг избор, освен да се установят в новите земи.

Според друга версия, няколко войници, заради раните си, не са могли да продължат да се движат заедно с армията на Александър и са били принудени да останат в планините. Верните жени, естествено, не напуснали съпрузите си. Тези легенди са много популярни сред туристите, които искат да посетят Калашите.

Всеки, който дойде в тази невероятна земя, е длъжен да подпише предварително документи, забраняващи всякакви опити да се повлияе на самоличността на уникалния народ. На първо място, става въпрос за религията.

Сред Калашите мнозина са тези, които продължават да се придържат към старата езическа вяра, въпреки многобройните опити да ги помюсюлманчат. Понякога приемат исляма, но това е само когато местно момиче реши да се омъжи за мюсюлманин, това обаче не се случва често.

Не по-малко спорове и въпроси причиняват произхода на политеизма на Калашите.

Те, както и в гръцката митология, имат върховен бог – Десау и много други богове и демонични духове. Калашите нямат свещеници и всеки се моли отделно. Не се препоръчва обаче да се обръщате директно към боговете, за това има дехар – специален човек, който принася жертва пред хвойна или дъбов олтар, украсен с два чифта конски черепи.

Гръцката култура има голямо влияние върху Калашите: у дома те стоят според македонския обичай с камъни и трупи, фасадите на сградите са украсени с розетки, звезди и сложни гръцки мотиви. Днес Гърция активно подкрепя националността, сравнително наскоро бяха построени училища и болници за Калашите. Преди няколко години с подкрепата на Япония местните села бяха снабдени с електричество.

Ежедневната дейност на Калашите е земеделието и животновъдството. Калашкият начин на живот наскоро предизвика голям интерес сред многобройните туристи, а местните хора признават, че вече са доста уморени от постоянните фотографии.

Най-удобно за тях е през зимата, когато планинските пътища са засипани със сняг и любопитни нежелани гости престават да се промъкват към селата им.

Източник:  pochivka.blitz.bg