Камен Воденичаров за Слави Трифонов: Не успяхме да открием формулата да постигнем заедно това, което искахме

Камен Воденичаров заведе Деси Банова-Плевнелиева в любимото си Шесто основно училище „Граф Игнатиев“ в София и говори затова дали е бил палав ученик, има ли носталгия към славните времена на студентското предаване „Ку-ку“, какво мисли за участието на Слави Трифонов в политиката, има ли любов в живота му?

В училището е окачен негов портрет – на стената на популярните ученици. „Пазя усещането за грижа от учители и родители, както за свобода. Ходехме сами на училище през вътрешните дворове на центъра на София, живеехме в друг свят. Бях водещ на събитията, на които канехме родителите си“, спомня си той пред камерата на NOVA.

„Винаги съм бил влюбен и съм обичал, иначе не мога да творя. Любовта винаги има място в живота ми. Чудесата се случват, когато ги вярваме и ги викаме. Важно е да се радваш на успеха на колеги и на хората, които обичаш“, смята той.

Баща му Борис е бил музикант, един от видните телевизионери, създател на продукции за богатството на народното творчество.

„Той възпита любов към изкуството. Целия ми род са музиканти, от ловешките воденици. Първата ми среща с музиката, театъра и телевизията, се случва благодарение на тях. Всички са се отнасяли с много любов към мен. Насочих се към театъра защото у нас беше огромна репетиционна“, разкри актьорът.

Споделя, че има носталгия към младостта.

„Правехме точно каквото си искахме, бяхме нахални, решителни и свободни, за нас нямаше преграда или стена, която да може да устои на желанията ни. Духът на времето беше такъв. Актьорската ми професия е водещата – усещането да си на сцената, такова щастие, каквото съм имал възможността да изпитам, но занаятът пеещ актьор ми е донесъл още повече удовлетворение. 30 000 души са пели заедно с мен. Това е смразяващо удоволствие. Ако имам втори шанс в друг живот, бих опитал с медицина“, казва Воденичаров.

Относно участието на Слави Трифонов в политиката той посочи, че го подкрепя, защото се опитва да подобри ситуацията.

„Свързва ни добро приятелство, бяхме и съдружници. Всеки поотделно постигна каквото искаше, не успяхме обаче да открием формулата да го направим заедно“, допълни той.