Колин и Валъри от Големаните и тяхната „бяла спретната къщурка“ с английски характер

ПОГОВОРИ С ЧУЖДЕНЕЦ, ЗА ДА ЗАОБИЧАШ БЪЛГАРИЯ – В ТОВА СЕ УБЕЖДАВА ЧОВЕК, КОГАТО СЕ ЗАПОЗНАЕ СЪС 75-годишния Колин и съпругата му Валъри, които преди 8 години се местят от Англия в търновското село Големаните

Първоначално смятат да отидат в Португалия, но в сайта eBay за онлайн търговия намират евтина къща близо до Кулата, Петричко, и я купуват. Скоро от същата платформа се сдобиват и със стар имот в с. Масларево. Но своя истински дом намират в балканското селце Големаните, разположено в подножието на Хаинбоаз, където според данни на ГРАО в момента живеят едва 26 души.

„БЯЛА СПРЕТНАТА КЪЩУРКА“, НО С АНГЛИЙСКИ ХАРАКТЕР

И двамата са авантюристи, пътували са на много места, но харесват селския начин на живот. Именно това е причината да изберат да прекарат старините си точно тук, в планината, където често виждат сърни, мечки и дори вълци. Колин винаги е бил строител, така че сам възстановява старата къща в Големаните и я превръща в дом с уютна атмосфера за него, жена му, кучето им Зоуи и двете им котки – Пиг Пен и Ед.

Домът им е бял и спретнат. По книгите на английски на шкафа и чая с мляко на масата си личи, че там надали живеят българи. Но пък иначе къщата е запазена в автентичния й вид. Там са старите печки, дървените мебели, гредите по тавана, откъдето дори виси една тръвна – примитивен кошер от пръчки и глина.

Къщата им в града също е стара. Колин купува съборетина в квартал „Варуша юг“ и от две години я ремонтира. Тя вече е готова и той с гордост споделя, че е променена до неузнаваемост – това потвърдили и предишните собственици на сградата.

ЖИВОТ МЕЖДУ ГРАДА И СЕЛОТО

За разлика от българите, които живеят в града през седмицата, а през уикенда пътуват до село, Валъри и съпругът й предпочитат обратното, със смях споделя жената. Големаните им дава спокойствие, чист въздух и приятни съседи, а във Велико Търново, където също имат къща, ходят, за да се развличат, когато има повече събития. Предпочитат да дават парите си за приятни ресторанти и концерти и да се радват на пенсионерските си години в селото. Разказват например, че много харесали фестивала „48 часа Варуша юг“ миналия уикенд.

„Вземаме най-доброто от двата свята. Имаме спокойствие и тишина тук, но когато поискаме да отидем на вечеря в ресторант или на някое събитие в града, отиваме в Търново. Ние сме големи късметлии“, смята Колин.

БРИТАНСКАТА ДВОЙКА Е ВЛЮБЕНА В БЪЛГАРИЯ

За страната ни Колин и Валъри говорят с огромна любов. „В Обединеното кралство 2,4% от хората си отглеждат домашни зеленчуци в градината, докато в България 63% го правят. Харесва ми, че българите не разчитат толкова на супермаркетите“, обяснява мъжът за статистиката, която предварително е намерил. Той самият си отглежда тикви и сладки картофи наред с алое вера, донесено чак от Англия.

Валъри пък обяснява, че българите много повече държат на семействата си, докато в Англия хората бързо забравят фамилните връзки помежду си.

Двамата съпрузи са забелязали как хората на тяхната възраст тук повече се грижат за внуците си, особено през лятото. Освен това българите си помагат повече, смятат Колин и Валъри. Те често получават подкрепа от своите съседи и с благодарност разказват за случая, когато стършел ужилва възрастния мъж и съсед веднага го закарва във великотърновската болница, като така буквално спасява живота му. Това чувство за взаимопомощ напомня на Колин за времето, когато е бил съвсем малък – през 50-те години на миналия век, когато Втората световна война тъкмо е приключила и все още хората са сплотени.

Като човек, който харесва история и политика, Колин е силно впечатлен от първия компютър на Джон Атанасов и останалите заслуги на България за развитието на света.

Той е вещ и по темата за комунизма и дори има предложения за книги, свързани с периода, които е чел в английския им превод – например „Улица без име“ на Капка Касабова. Всъщност в библиотеката им има много томове – голяма част от тях са исторически, които Колин чете, а останалите са на Валъри – предимно романтика и класическа литература.

„Българите знаят неща за Англия, които дори някои англичани не знаят“, смята Валъри. Според нея те са много начетени и разговорите с тях почти винаги са задълбочени и интересни.

Когато идват, англичаните искат да усетят начина на живот тук, затова не се събират с много свои сънародници и предпочитат да общуват с българите.

Въпреки това и двамата не знаят нашия език. Валъри споделя, че 2 години е ходила на уроци по български, но така и не го е научила, защото е много по-различен от английския. Според нея много хора тук знаят английски на отлично ниво, но имат лош акцент. Но това не й пречи да ги разбира.

ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРИ, КОЛИН Е ОЧАРОВАН ОТ МЕДИЦИНАТА ТУК

„Колкото пъти съм лежал в болница тук, винаги съм бил силно впечатлен. Ходих на операция и в Плевен и бързината и грижите бяха много добри“, разказва Колин. А Валъри допълва, че медицината в България напредва бързо. И двамата сравняват как с херния, с която тукашните лекари се справят за броени дни, в Англия може да се чака дори година.

Единствените неща, които не харесват тук, са липсата на конни бази в близост и това, че понякога българите не спазват срокове и не се притесняват да закъсняват за уговорени срещи, но англичаните казват, че вече са свикнали.

ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

С радост двамата разказват историята как са се сдобили с единственото си куче Зоуи. Били за няколко дни в Букурещ, седнали с приятели на заведение. Там имало мъж с кошница, пълна с малки кученца, които той продавал на минувачите. Опитвал се да накара хора от съседната маса да купят едно кутре, но те неколкократно отказвали. Тогава в яростта си продавачът хваща 6-месечното кутре, удря го в уличен стълб и то пада на земята със стон. Щом вижда това, Колин веднага взема кученцето и се качва в такси с него, за да го заведе на ветеринар.

Докато кара обаче, шофьорът блъска циментен стълб и задната част на колата се откъсва.

След приключенското пътуване все пак стигат до клиника и се налага животното да се лекува там 3 седмици. След това Колин се връща да вземе Зоуи и оттогава тя живее със семейството. По също толкова абсурден начин се сдобиват с 6 котки. Майка им едно по едно ги носи в шкафа за дрехи на Валъри и те просто остават да живеят там. Жената със смях обяснява за „котешката доставка“, от която днес са останали две животинки. Ед, кръстен на музиканта Ед Шийрън, и Пиг Пен.

Елина ГЕНОВА / Борба