Красивата Нина от „Фермата” направи шокиращи признания за…

Нина Гъдева е поредният отпаднал участник от „Фермата”, шоуто по bTV, което тази година реши да „съедини“ две групи българи: тези, избрали да градят живота си в чужбина, и българи, останали да живеят в България.

28-годишната Нина, която е родом от Пловдив, попада във втората група. Заради съпруга си, който работи във Великобритания, тя трайно се е установила в Лондон, където, вместо да практикува учителската си професия, чисти къщи и гледа двете им деца.

Въпреки че е щастливо омъжена, носталгията ѝ по България е това, което често я натъжава, а най-голямата ѝ мечта е всички заедно да се приберат у дома. Категорична е, че не иска децата ѝ да растат в чужбина, а да ги възпитава и изучи в родината им. Работата на съпруга ѝ Милко е това, което продължава да пречи на завръщането им. След участието си във „Фермата” обаче те предприемат първи крачки към завръщането към родината си.

Ето какво сподели позитивната и красива Нина пред вестник „ШОУ”.

— Нина, съжаляваш ли за отпадането си от „Фермата”? Успя ли да изпълниш целта си с това участие?

— Да, съжалявам, че не стигнах по-напред в предаването, за да видя и науча нови неща, да опозная повече самите хора, с които участвах. Но пък, от друга страна, не съжалявам, защото се върнах при децата си. Те са във възраст, в която имат огромна нужда от мен. Така е било писано и се е случило. Успях да изпълня целта си. С моя съпруг искахме да се приберем в България, беше въпрос на време да започнем да го планираме по-сериозно. След участието ми във „Фермата” установих, че не само искам да се прибера в родината, но и че искам да живея на село. Обмисляме как точно да си направим нещата, за да може да се приберем и заживеем на село.

— Кога със семейството си напуснахте България и харесва ли ти животът в Лондон?

— Заминах за Англия, след като завърших висшето си образование. Исках да открия нови светове, да се срещна с нови хора. Причината не е била в липсата на средства. Отношенията с мъжа ми се развиха изцяло в чужбина. Познавахме се отпреди това, но не сме имали нищо сериозно. В чужбина така се стекоха обстоятелствата, че аз заживях с него и сестра му.

На шестия месец от връзката ни той ми предложи брак. На следващата година беше нашата сватба, а после се родиха и децата ни. Родих в Англия и това е най-хубавото нещо, което ми е дала тази страна. Имах много тежка бременност. Преди това имах интервенция, същата като на Гергана от „Фермата” (рак на маточната шийка — б.а.). Скъсяваше се шийката на матката ми, а аз бях бременна. Това адски много тежи и пречи, трябваше да съм на легло. Имах купен билет за България, защото исках там да родя при семейството си и да имам помощ. Изпуснах момента и докторите ми казаха, че кача ли се на самолета е напълно възможно раждането да започне там. Бях принудена да остана, но не съжалявам. Родих нормално, докато в България раждането по нормален път на близнаци е рядко срещано. Родиха се страшно рано — 32 гестационна седмица, бяха в кувьоз 13 дни. Полагахме страшно големи грижи за тях, много доктори присъстваха на самото раждане.

Не мога да кажа, че Англия не ми е дала хубави моменти. Но там нямаме никакъв социален живот. Сестра му и нейното семейство се прибраха в България и ни показаха, че е възможен този преход. Останахме там без роднини и приятели. Искам децата ми да живеят и учат в България. Вярвам, че там ще бъдат по-щастливи.

— Повечето хора мечтаят децата им да се изучат в чужбина, ти пък обратното…

— Това се случва тогава, когато детето е ориентирано какво иска да учи в бъдеще. Говоря за след 8-и клас, дори след 12-и за висшите училища и колежи. Ако на детето му се учи и му се отдава, може да отиде в целия свят и да продължи следването си. Това няма да е спирка за него. Когато обаче едно дете е малко, не виждам какво повече може да му даде Англия пред България. При положение, че баби и дядовци, приятелчета и братовчеди са тук. Имам шест братовчеди, които са с деца и аз лишавам моите момичета от тази комуникация, като ги държа сами в Англия. В българското училище могат да учат английски, дори да ходят на допълнителни часове. А когато пораснат да направят своя избор.

— Имаше ли човек от семейството, който се опълчи срещу заминаването ви?

— Баща ми не е рисков човек, обича да стои на сигурното. Заминаването ми беше уж за малко и когато в един момент родих, започнаха спорове и разправии, че трябва да се приберем и да се радват и те на децата. Много пъти ми е минавала идеята да доведа всичките си роднини в Англия и да си заживеем щастливо. Радвам се, че това не се случи. Пък и баща ми винаги е отказвал. С голям зор дойде на гости за една Коледа, да се съберем всички. Истината е, че доста от нашите познати и роднини ни казват: „Не се връщайте”. Не слушаме хората, ние вътрешно усетихме тази нужда да се приберем и вече сме задвижили нещата.

— В Англия, вместо да упражняваш учителската си професия, ти чистиш къщи. Удовлетворена ли си от това?

— Не, разбира се! Денят минава еднообразно в грижи за децата. И когато мъжът носи само парите вкъщи, ти се чувстваш зависим и безполезен. Той оценява аз какво правя вкъщи и че се грижа за децата. Няма смисъл да работя и изкарваните пари да ги давам по детски градини, защото в Англия са много скъпи. Получава се безсмислен кръговрат. Но когато се приберем в България, те ще тръгнат на градина, искам да се социализират. Тогава аз ще мога да работя и да бъда полезна вкъщи и финансово.

— Зависима ли си от съпруга си и би ли търпяла всичко да минава по неговия план, без да взимаш под внимание твоите желания и мечти?

— В никакъв случай не съм зависима от него. Разчитам много на него, свикнали сме един с друг. Чувствам го най-близкия ми човек в този свят. Истината е, че каквото и да ми се случва, ще се обадя да го попитам за мнението му, но ще си действам по моя начин. Най-добрият ми приятел е и си споделям с него всичко. Винаги се оказва прав и бих му се доверила за страшно много неща в живота. В никакъв случай не съм зависима от него. Той може да го потвърди, че когато си наумя нещо, никой не е способен да ме спре.

— Кой е най-тежкият момент в живота ти?

— Голям оптимист съм и вярвам в доброто. Всеки човек обаче си има някакви по-гадни неща, които са му се случили. Първият тежък момент е от детството ми, когато почина дядо ми. С него съм израснала и смятам, че ме обичаше повече и от родителите ми. Живеехме заедно на село и ми е показал всичко, което сега във „Фермата” видях отново. Другото най-страшно нещо е, когато ми сложиха диагнозата рак на шийката на матката и мисълта, че е възможно да нямам деца. Това ме беше побъркало. Раждането ми също беше тежко, родиха се рано и всеки ден ходихме да ги гледаме в тези кувьози. Сърчицето ми се свиваше, треперих. И това мина, зимата ще станат на 3 години, здрави и силни момичета.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ