Лама Калушев владеел регресивна хипноза

Пространен текст, посветен на Ивайло Калушев и написан от негов близък, се появи в едноименната фейсбук страница, посветена на рейнджъра.

Става ясно, че писан от негов последовател, който е познавал отлично духовните практики и контакти на Калушев:

В памет на Иво Калушев. Който трябва, ще разбере. Понякога хората си представят духовната традиция като херметически затворена система: или си „вътре“, или си „вън“ и грешат. От опит знам, че реалността е много по-жива и по-интересна от тази схема.

Иво беше Лама и в същото време достатъчно свободен, за да изследва внимателно и други подходи. Познаваше и преподаваше тибетската традиция изключително точно, без компромис с възгледа и дисциплината. Но това не му пречеше да изучава и други неща, включително индианския шаманизъм.

Същото важеше и за ограниченото му използване на модифициран вариант на метода на Долорес Кенън за регресивна хипноза. Не като нова доктрина, не като заместител на Дхарма, а като много внимателно и ограничено помощно средство.

Именно в това беше зрелостта: методът не заменяше възгледът, а беше просто инструмент. Инструментът си оставаше инструмент.

Това според мен е ключово. Едно е да си толкова плитък, че да смесиш всичко в духовна супа и после да се възхищаваш на собствената си „широта“. Съвсем друго е да си толкова дълбоко вкоренен в своята традиция, че да не се страхуваш от срещата с други светове. Слабият се пази от всичко различно. Силният може да гледа, да слуша, да разпознава и да не губи центъра си.
Има хора, които веднага ще извикат „ерес“ или „смесване“.

Повечето от тях не познават будизма изобщо, но коментират Но историята и живият опит са по-сложни. Двама от нашите тибетски учители, които отдавна не са между живите и които бяха водещи фигури в тибетската традиция Карма Кагю, са общували с шамани от Северна и Южна Америка: 16-ият Кармапа и Чечу Ринпоче.

Това показва, че когато човек е истински установен във възгледа, той може да общува с всяка друга духовна традиция. Без предубеждения и ограничения. Иво общуваше дори с православни свещеници като никога не е имало спор с тях. Той се интересуваше от тяхната гледна точка.

Същото важи и за темата за миналите животи и регресиите. Иън Стивънсън, професор по психиатрия в Университета на Вирджиния, беше сериозен академичен изследовател, който събираше случаи внимателно и без евтина сензация.

Това не означава, че всичко в тази област трябва да се приема безкритично. Но означава, че темата не се изчерпва нито с лековерна езотерика, нито с ленив скептицизъм. Има области, в които са нужни едновременно отвореност и голяма трезвост.

Тъкмо затова широката публика често е проблем. Хората чуват, че някой лама е разговарял с шамани, че някой е използвал ограничено определен метод, че е имало предания, срещи, взаимно разпознаване, и веднага започват да сглобяват духовен панаир: малко будизъм, малко шаманизъм, малко Кастанеда, малко регресивна хипноза, малко космически мисии. После наричат това „дълбочина“. Всъщност това е духовен шопинг.

А реалността е друга. Някои неща просто не са за пред широката публика. Не защото са „елитарни“, а защото без контекст, без дисциплина и без вътрешна зрялост хората превръщат живото знание във фолклор, поза или психодрама.

И ако някой иска добър пример за това колко жива, уникална и непобираща се в схеми е автентичната духовна традиция, нека погледне неварския будизъм в Непал. Били сме много пъти в Непал и го знаеме от опит. Неварският будизъм не прилича на стерилната представа, която мнозина имат за „чиста система“.

Там сакралното е вплетено в градската тъкан, в семейните линии, в храмовете, в ритуалите, в езика, в ежедневието. И точно това показва колко бедни са модерните опити живите традиции да бъдат сведени до няколко удобни формули.

Колкото повече човек вижда, толкова по-малко му се иска да реди евтини противопоставяния. Не става дума за това, че „всичко е едно“, което е ню-ейдж. Не е. Става дума за друго: че има хора, които са достатъчно дълбоки в своя път, за да разпознават истината и извън собствените си културни форми, без да губят точността. Това е рядко. И именно затова е ценно.
Казано най-просто: точността в традицията не означава затвореност. А истинската отвореност не означава безформено смесване. Между двете има цяла пропаст. И точно там се вижда кой е сериозен и кой е просто духовно любопитен по начина, по който туристът е „любопитен“ към чужд храм.

Иво, благодаря ти за всичко, което ми показа и ме научи.