Лекари през сълзи разказват за трагедията в Кочани

Много разкази на опечалени близки на загиналите в Кочани деца. Непосилни истории. Непосилна болка и мъка. Скръб и тъга, примесена и с гняв.

Няма човек, чиито сърце да не докосне тази трагедия и загуба на 59 деца. Няма незасегнато семейство в 28 хилядния град Кочани. Някои са загубили дете, други приятели, трети съседи или братовчеди. „Братовчед ми загуби живота си, докато се опита да спаси други деца”, казва Натали, докато пали свещ и носи портрет с лика на 23-годишно момче.

Медиците притекли се първи на помощ разказват с колко мъка е трябвало да изпълнят дълга си.

За тридесет минути бяхме мобилизирани от къщи и веднага тръгнахме към Кочани, разказва един от лекарите координатор на спасяването.

Аз съм от Кочани, каза една от лекарките от спешните екипи. Брат ми ми прати видео, в което видях, че се случва трагедия. Ни с думи, ни с нищо не се описва. Самите близки чакат да си видят децата, търсят някой познат. Пациентът, който беше в моята линейка е много близък приятел на брат ми. Трябва да разграничиш когато отиваш като лекар. Правиш си сърцето на топка и действаш, разказва доктор Мария Кушевска.

Докторите се опасяват от още по-голяма последваща трагедия.

Разбрах, че покривът е бил направен от азбест, материал с изключителна канцерогенност. Може да доведе до рак на белия дроб, бързо образува белодробна фиброза.

Дълго ще се помни тази трагедия и нелепата загуба на млади животи, а близките никога няма да са същите.