България осъмна в ден, в който футболът не се коментира, а се преживява. Загубата на Димитър Пенев – Стратега, човекът, който изведе България до историческото 4-то място на Мондиал’94, се превърна в лична и национална болка.
А най-силният поклон дойде от сърцето на един от неговите най-близки хора, племенникът му – Любо Пенев:
„Чичо, днес болката е тиха, но дълбока. Загубих човек, който беше моята опора, моят пример и моята сила през целия ми път. Ти ще останеш в историята на българския футбол като велик футболист и треньорът Димитър Пенев, който подари на България най-радостния ѝ миг.
За мен обаче ти беше преди всичко чичо – мъдрост, вяра и подкрепа, които винаги носех със себе си. В този тежък момент на раздяла болката от загубата ти е безмерна, но ще продължа да пазя името и уроците ти с чест. Поклон пред светлата ти памет. Почивай в мир, ЧИЧО!“, с тъга и благодарност написа Любо Пенев.
Пената не печелеше съблекалнята със страх, а с доверие. Не вдъхновяваше с дълги речи, а с простия поглед, който караше играчите сами да повярват в себе си. Той не чертаеше само тактики – той чертаеше характери и отбори.
България скърби! На 80 години ни напусна легендарният Димитър Пенев
Днес България не скърби просто за треньор, а за човека, който превърна един отбор в символ, а една мечта – в реалност.


Be the first to comment on "Любо Пенев скърби за чичо си: Загубих своята опора, пример и сила"