Майка му го роди и го хвърли в контейнера: Чистачка го намери и го прибра, а след 12 години разбра истината

Всеки от тях носи послание за надежда, борба и безценната стойност на втория шанс.

Една такава история е житейската история на Фреди Фигърс, човек, чието начало не вещаеше добро бъдеще, но въпреки всичко се превърна в символ на постоянство и успех. Животът му е доказателство, че не е задължително миналото да определя бъдещето и че любовта, подкрепата и собствената воля са по-силни от всякакви препятствия.

Начало в тъмното – намерено до контейнер за боклук

Фреди Фигърс не е роден в топлата обстановка на болница или в ръцете на грижовна майка. Първият му вик отекна не в стените на дома му, а до контейнер за боклук в провинциална Флорида. Току що роден, нежелан и оставен на произвола на съдбата, той беше на път да се превърне в поредната тъжна статистика.

Но съдбата имаше други планове. Този ден Нейтън и Бети Мей Фигърс, скромна двойка с големи сърца, намериха новородено бебе до контейнер за боклук и взеха решение, което ще промени живота им и неговия завинаги. Те решават да го осиновят, за да му осигурят любов, сигурност и шанс за по-добро бъдеще.

Любопитството и истината, която боли

Докато растеше, Фреди знаеше, че е различен от другите деца, но нямаше отговорите на въпросите, които възникваха в него. Когато навършва осем години, любопитството надделява и той събира смелост да попита родителите си за произхода си.

Баща му Нейтън беше градски санитарен работник, но не беше обикновен боклукчия – имаше око за ценните неща, които хората изхвърляха. Той ги ремонтира, възстановява функционалността им и ги използва отново, вярвайки, че всичко заслужава втори шанс. И точно така виждаше Фреди – като дете, на което трябва да се даде шанс, независимо че светът го е отхвърлил.

Когато Фреди го попита директно за произхода му, Нейтън не пести думи. Каза му истината – трудна, сурова, но честна:

„Слушай, ще ти кажа истината, Фред. Биологичната ти майка те напусна и ние с Бети Мей не искахме да те изпратим в приемна грижа, затова те осиновихме. Ти си наш син!“

Тези думи бяха като удар. Истината го удари тежко, разби сърцето му и го остави с много въпроси. Защо беше отхвърлен? Какъв беше неговият грях, когато собствената му майка го отхвърли? И все пак, въпреки че истината го нарани по онова време, той по-късно осъзна, че любовта на осиновителите му е по-силна от всяка биологична връзка.

Отхвърлен, но не и изгубен – началото на пътя към успеха

Въпреки първоначалната болка, Фреди намери сили в себе си да не остане в капана на миналото. Когато е на девет години, баща му му подарява развален компютър, който събужда в него огромно любопитство и страст към технологиите. Поправянето на този компютър беше първата искра, която го доведе до бъдеще, което никога не би могъл да си представи – бъдеще, в което щеше да стане изобретател, бизнесмен и милионер в света на телекомуникациите.

– Когато ми го каза, си помислих „Добре, боклук съм“ и се почувствах нежелан. Но тогава той ме хвана за раменете и каза: „Слушай, никога не позволявай това да те засегне“, спомня си Фреди баща си, който почина през 2014 г.

Нейтън Фигърс не беше богат човек, но имаше сърце, по-голямо от всяко богатство. Като портиер и майстор, той прекарва живота си в ремонт на неща, които другите смятат за безполезни. Съпругата му Бети Мей беше най-голямата му опора – заедно споделяха любовта към децата, лишени от семейство от съдбата. Фермерският им дом в малката общност Куинси, северна Флорида, беше убежище за много сираци. Въпреки че бяха на около петдесет, когато видяха новородения Фреди, те знаеха, че не могат да го изоставят – взеха решение да му дадат дом, любов и бъдеще.

Детство, белязано от любов и жестоки думи

От момента, в който го взеха на ръце, Нейтън и Бети Мей не правеха разлика между Фреди и всяко друго дете. Те го обичаха с цялото си сърце и го научиха на истински ценности – уважение, състрадание и трудолюбие. Светът извън топлия им дом обаче не бил толкова милостив.

Детството на Фреди е белязано от груби думи и сарказъм от неговите връстници. Израснали в малка общност, децата знаеха неговата история и никога не пропускаха възможност да я хвърлят в лицето му.

Наричаха ме „Бебето от кофата за боклук“, „Момчето от кофата за боклук“, „Никой не те иска“. „Спомням си, че слизах от училищния автобус и децата идваха зад мен, грабваха ме и ме хвърляха в кофата за боклук, смеейки се силно“, спомня си Фреди.

Нейтън, който знаеше колко болезнени бяха тези думи за малкото момче, не можа да стои безучастно. Всеки ден идваше на спирката, за да изпрати сина си у дома. Искаше да му покаже, че не е сам. Но и децата му се подиграваха, подиграваха се на възрастта и работата, която вършеше.

Те викаха: „Ха-ха, вижте стареца с кофата!“. – казва Фреди, спомняйки си тези трудни дни.

Но Нейтън и Бети Мей никога не показаха гняв. Вместо това те научиха Фреди да не отвръща с омраза, а да се стреми да стане по-добър човек.

Нейтън – баща, учител и пример за подражание

За Фреди родителите му не бяха просто обикновени хора – те бяха негови герои. Натан беше не само баща, той беше и учител, пример за това как се живее почтено и честно.

Постоянно виждах как баща ми помага на другите. Ако види някой в ​​беда, спира да му помогне. Той хранеше бездомните, поправяше неща, които другите изхвърляха, и никога не подминаваше някой в ​​нужда, без да спре. Той беше невероятен човек и аз исках да бъда като него – казва Фреди.

От малък той следва баща си, докато обикалят контейнерите за боклук, търсейки изхвърлени предмети, които могат да поправят. За Нейтън боклукът често беше съкровище, а за Фреди – тези пътувания бяха училище. Именно там той открива любовта си към технологиите.

Винаги съм бил очарован от компютрите, но не можехме да си ги позволим. Научих се да ценя това, което имаме, и старата поговорка „Боклукът на един е съкровище на друг“ стана част от живота ми – спомня си Фреди.

Началото на една голяма страст – счупеният Macintosh

Един ден, когато беше на девет години, Фреди и баща му влязоха в магазин за стоки втора употреба. Сред всички изхвърлени вещи се натъкнаха на развален компютър – Macintosh. Този момент беше съдбовен, въпреки че никой не можеше да предположи колко много ще промени живота на Фреди.

На този ден, сред стари неща, които другите смятат за безполезни, започва историята на едно момче, което един ден ще стане технологичен гений и успешен бизнесмен.

Историята на Фреди за постоянството, иновациите и любовта към технологиите започва с един малък, счупен компютър. Когато беше на девет години, баща му Нейтън и той отидоха в магазин за втора употреба и купиха стар компютър само за 24 долара. Фреди беше изключително развълнуван и веднага започна да го разглобява. В допълнение към основните инструменти, той имаше пистолет за запояване и други малки устройства, които използваше, за да поправя нещата. Докато се опитваше да поправи компютъра, Фреди всъщност правеше първите си стъпки към бъдещ живот в света на технологиите.

Въпреки че компютърът беше счупен и частите му бяха повредени, Фреди не се отказа. Той съзнателно се изправи пред предизвикателствата, като го поправяше парче по парче, докато не успя да го накара да работи, което беше първият му истински успех. Това беше моментът, в който осъзна какво иска да прави. Компютърът не беше просто устройство за него – той беше изход от болезнени моменти на тормоз и подигравки от връстниците му. Всеки път, когато се сблъскваше с трудности в училище, той си казваше: „Ще се прибера вкъщи и ще играя на компютъра си“, което беше неговото убежище от свят, който не му предлагаше много състрадание.

Страстта му към компютрите никога не е спирала. На 12-годишна възраст Фреди ремонтира компютри в училищната лаборатория и скоро е нает да ремонтира компютри в района. За 12 долара на час Фреди не само ремонтира устройства, но и разработва компютърни програми. Една от тези програми беше за градско газово налягане, което по-късно струваше 600 000 долара.

Решението, което промени всичко

Въпреки че родителите му го съветват да завърши училище, Фреди решава да напусне училище на 15-годишна възраст и да започне собствен бизнес. Това решение не беше лесно, но стана решаващо за бъдещето му. Но нещо, което му дава допълнителна мотивация за работа, е голямо предизвикателство в живота му: баща му Нейтън е диагностициран с болестта на Алцхаймер.

Болният Нейтън от време на време излизаше от къщата, а понякога дори не си обличаше дрехите, преди да излезе, но винаги обуваше обувките си. Това дава вдъхновение на Фреди да създаде първото си изобретение. Въз основа на обувките на Нейтън той инсталира дънна платка с 90 мегахерцов високоговорител, микрофон и GPS карта, която му позволява да открие баща си, ако изчезне. Той свърза устройството към лаптопа си, за да може да натисне бутон и да попита баща си къде е, а високоговорителят в обувката му ще отговори. Фреди използва това изобретение осем пъти, докато баща му беше жив, което му помогна да го следва и да му помага.

Възходът и изобретенията, които промениха света

Способността на Фреди да мисли извън кутията и да използва технологиите за решаване на реални проблеми бързо става очевидна. Това изобретение му донесе значителна печалба от 2,2 милиона долара, но Фреди все още съжалява, че не можа да използва тези пари, за да купи на баща си пикап Форд и рибарска лодка, неща, които Нейтън винаги е искал.

Той продължи да разработва нови технологии, включително интелигентен глюкомер – устройство, което изпраща резултати за нивото на кръвната захар до лекари и роднини на пациенти, живеещи сами. Той също така започва проект за въвеждане на мобилни мрежи в селските части на САЩ, а през 2008 г. подава първото си заявление за създаване на телекомуникационна компания. Без много пари и с множество опити (394 заявки) през 2011 г., само на 21 години, Фреди става най-младият телекомуникационен оператор в САЩ и единственият чернокож собственик на телекомуникационна компания.

Предизвикателства, лични загуби и постижения

Фреди не беше просто бизнес гений – той беше и отдаден син. Когато състоянието на баща му стана тежко, мнозина го посъветваха да настани Нейтън в дом, но Фреди не искаше да го напусне. Помислете, че всичко, което е постигнал, е изградено с любовта и жертвите, които идват от родителите му, така че той искаше същото и за баща си.

Той не ме изостави, така че никога не ми е хрумвало да го напусна”, казва Фреди за баща си.

Нейтън почина през 2014 г., но Фреди продължава да пази паметта му, казвайки, че той е най-големият му пример за подражание.

Фреди също продължи да прави иновации и да разработва нови технологии, като например смартфон, който регистрира скоростта на шофиране и не позволява на потребителите да пишат текстови съобщения, докато шофират. Въпреки че някои от неговите продукти, като телефон, който се зарежда без кабел, все още не са одобрени, Фреди не спира в стремежа си да създава продукти, които могат да подобрят живота на хората.

Днес Фреди е женен за Натали и имат дъщеря, а освен успехите в бизнеса, той управлява и фондация, която инвестира в образование и проекти, които помагат на деца и семейства в нужда.

Среща с биологична майка

Въпреки огромния си успех, Фреди не забрави корените си. Имаше желание да намери биологичната си майка, да види коя е тя, жената, която го е изоставила като новородено. След като прави проучване, той разбира, че биологичната му майка е наркоманка. Това осъзнаване не му повлия емоционално, както очакваше. Когато се срещна с биологичната си майка, Фреди каза, че вече не го боли и че от този момент нататък вече не страда от факта, че тя го е напуснала.

Въпреки че обстоятелствата на раждането му са трудни, Фреди доказа, че миналото не трябва да определя бъдещето. Чрез добри дела, новаторство и любов към семейството си той стана не само успешен бизнесмен, но и вдъхновение за мнозина, които вярват, че постоянството е ключът към успеха.