Съпругът ми призна нещо, което не исках да повярвам. Искам да споделя с читателите на вестника болката, която ме изгаря. С Марин – съпруга ми, се оженихме по любов.
От брака си имаме дъщеря, която е смисъл на живота ми. Допреди няколко години в семейството ни цареше любов и привързаност. Късметлии сме: провървя ни и със съпруга ми развихме малък бизнес. Можех да мисля, че съм имала най-щедрите орисници, ако на пътя ми не беше застанала Симона. Млада наперена вдовица, която разруши брака ми и съсипа сърцето на дъщеря ми.
Кошмарът започна преди две години. От известно време Марин загуби съня и спокойствието си, а щастливата усмивка отдавна не се появяваше на лицето му. Какво ли не си помислих: че е болен и може да умре, че бизнесът затъва или пък дължи пари на някого и го изнудват. Един ден той сам призна истината.
Приготвях вечерята, Марин застана зад мен и каза, че трябва да поговорим. Кимнах, а щом се обърнах към него, сърцето ми прескочи. Стреснах се от вида му – хлътнали бузи, блед, блуждаещ поглед. С глух глас заяви, че е влюбен до лудост в друга жена. Опитал, не могъл да пребори чувствата и страстта си, затова смятал, че е по-честно, ако се премести да живее при нея. Признанието му ме унищожи. Плаках, крещях, заплашвах да се самоубия, но нищо не помогна.
Марин си събра багажа и ме напусна.
Така, без да знае, той попадна в ръцете на хищник. Градът ни е малък, не ми отне много време да разбера коя е съперницата ми. Симона е вдовица, известна с авантюрите си. Сърцето ми подсказа, че не обича мъжа ми. Целта й бяха парите и бизнесът му. Знаех, че няма да го остави, докато не го изцеди. Така, както е направила с покойния си съпруг – довела го до просяшка тояга, после го зарязала сам, без пукната пара.
От отчаяние горкият сложил край на живота си. Но пред хората тази хиена се преструва на дълбоко опечалена и с невинния си вид провокира мъжете. Днес е с един, утре е с друг. Без да й пука дали те имат семейства, деца. Разбива едно чуждо щастие, взима, каквото иска, и продължава към следващото. Този път моят мъж се оказа на мушката й.
Тя не можа да предвиди какво ще я спъне – привързаността на Марин към дъщеря ни. Три месеца след като се изнесе, той се върна у дома. Още на вратата падна на колене и ми поиска прошка, не можел да живее без семейството си. Аз му простих и го прибрах обратно. Моето най-голямо разочарование беше, че въпреки сълзите и угризенията Марин продължи връзката си със Симона, а мен лъжеше, че са се разделили. Но аз търпя. Сили ми даде любовта – аз все още и въпреки всичко го обичам. Зная, че ако окончателно прекъсна връзката си с Марин, тя ще го разори и ще разбие живота му.
Но той е моят съпруг и не мога да допусна това.
Симона не го оставя, най-безсрамно му звъни посред нощ и го вика да се видят, а той ме лъже, че уж приятел имал нужда от помощ. Понякога мъжът ми си спомня за изгарящата страст, която гореше между нас, и отново ме пожелава като жена. Но дори и в тези моменти сянката на онази хищница надвисва над нас. Сякаш има радар и усеща, че сме заедно, и намира как да напомни за себе си.
Защо съсипва семейството ни? Малко ли свободни мъже има, та се навря между нас? Марин печели добре, но от месеци не е оставял и стотинка у дома. Дори за детето. Явно, че всичко отива за Симона. Колко пъти се е случвало дъщеря ми да се е прибрала, заедно да сме приготвили вечеря и да чакаме любимия баща и съпруг. И вместо да седнем заедно на масата, мъжът ми се обажда по телефона и казва: „Извинявай, не се сърди, ще закъснея, имам работа.“ В такива вечери не си намирам място от мъка.
Близките ме осъждат, казват ми, че съм глупачка, и ме съветват да го изхвърля от живота си и да сложа край на този кошмар. Наистина съм уморена. Сили не ми останаха. Достойнство – също.
Цветелина
Източник: Лична драма
