Мълчим си за изнасилванията на Божков, защото ни е срам, а всички знаехме за тях

За това, че Васил Божков си пада по свежа женска плът се носят легенди, научи ko4.

Чуваха се подмятания от рода на …“Ако си над 20 – нямаш много шансове с него, бейби”.

Носеха се и слухове, че хареса ли едно момиче, не приема “Не” за отговор. Същите слухове се носеха и за начина, по който управлява бизнеса си.

Когато обаче някой публично излезе и каже, че Васил Божков е сериен изнасилвач, че дърпа момичета по нощите заведения и се окаже, че един 63-годишен мъж не може да се насити на нови и нови бройки, тогава, мамка му си казваш – е да, така е, ама то това си се знае, тия момичета какво правят там и защо му се навират в полезрението. Защо не си стоят вкъщи да правят мусака, а ходят наконтени в Парк бара, където Черепа традиционно си пиеше кафето?

Защо минават покрай него и му се усмихват? Защо кокетничат, а после се оказват изнасилени?

Вярно е – сагата с Васил Божков напоследък започна да придобива малко комични размери. Смеем се искрено на колажите в социалните мрежи, които показват как полицаите събират в найлонови чували антични тракийски ритони от колекцията му.

Обаче – има едно обаче, и точно заради него пиша този материал.

И ме е срам, че чак сега го правя. Защото днес след интервюто на бизнесмена и собственик на Efbet Цветомир Найденов пред novini.bg плаках. Защото днес осъзнах, че наистина близка приятелка е едно от момичетата, за които той се осмели да говори. Защото истината ми е била пред очите, обаче не съм я видяла.

Защото последният път, когато се качвахме с нея към хижа Алеко, очите ѝ се напълниха със сълзи, докато подминавахме оная невзрачна отбивка на старата соц вила, която Черепа допреди дни обитаваше. Защото винаги, когато си правехме среща в Парк бара, тя ме молеше да идем някъде другаде. Защото когато един път срещнахме колата му, усетих как ѝ се подкосяват краката.

Аз не пиша този материал, за да правя евтини сензации. Пиша го, защото знам, че в думите на Цветомир Найденов има истина. Пиша го защото ме е срам, че не я попитах какво точно е станало и защо има такъв осезаем страх в очите ѝ…

Пиша този материал, защото ме е срам и защото все си мисля, че когато едни момичета се въртят около лошите момчета, няма как да не последва нещо неприятно.

Но истината е, че лошите понякога те нападат, без изобщо да имаш каквато и да е вина. Понякога нахълтват в женската тоалетна на Парк бара. Понякога правят записи на това как те изнасилват. Понякога фактът, че снимат, ги настървява още повече в еротичната игра. Понякога издевателстват с теб, а после те заплашват да мълчиш. Понякога те е страх да разкажеш за това. Защото те е срам. Много!

Днес пиша този материал, за да изчистя гузната си съвест. Защото съм била съучастник – знаела съм, че нещо нередно се е случило, но съм си затворила очите, щото… знаете… ние жените сме малко по-емоционални понякога. Нали? Мислиш си – айде сега – казали са си нещо на въпреки и сега не могат да се гледат.

А истината е, че всички чувахме слуховете какво прави Божков с малките момичета. И всички го виждахме какво прави по клубовете.

И истината е, че и ти сигурно имаш приятелка, която е била обект на емоционално и сексуално насилие. Обаче си мълчиш. Щото ние в България така сме свикнали. И щото знаеш, че и да кажеш на полицията нищо няма да стане. Ами ако този път се случи?

И хайде да спрем да говорим за пари и власт. Хайде малко да се замислим като жени за тая ужасна морална война, която мъже като Черепа водят по толкова жесток начин с непълнолетните си държанки. Защото за изнасилване се лежи в затвора. Защото когато някой те заплаши и купи мълчанието ти със страх – той те убива. Бавно. Отвътре. С невидима отрова.

И ако сега някоя от вас чете тези редове и в очите ѝ има сълзи, точно както имаше в моите, докато слушах интервюто на Цветомир Найденов – момичета – обадете се в полицията. Разкажете всичко. Бъдете смели. Не защото това ще ви донесе удовлетворение. Просто защото изнасилвачите трябва да бъдат в затвора. Не в баровете. Затова.

 woman.bg