Последните думи на Слава Севрюкова: „Хората зад граница да се приберат до 2025 г.! Иде гибелна война, но България е защитена“

През април ще се навършат 32 години от смъртта на неразгадания феномен Слава Севрюкова. Пророчицата, за която самата Ванга казва, че е била по-могъща от нея, си отива от този свят завинаги през 1991 г., но последните ѝ предсказания, преди да издъхне, едва сега се сбъдват.

За това свидетелства писателят и изследовател на паранормалното Христо Нанев, който повече от 3 десетилетия се е посветил на дешифриране на способностите на свръхфеномена Слава Севрюкова, за която издава книги и режисира документален филм.

Пред самия него гадателката споделя някои от най-емблематичните си пророчества. Едни от последните ѝ думи обаче предричат войната, която бушува в днешни дни.

„Иде гибелна война! Предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 г. всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя. Хората ще оцелеят по високото. А те да се връщат в България, защото тя е защитена свише територия от тези катаклизми“, казала феноменалната ясновидка.

Още едно от последните си предсказания тя изрича, докато посочва пръстите на двете си ръце и казва:

„Два пъти по толкова правителства ще се сменят, преди да дойде доброто за българския народ.”Това означава 20. Сметнато оттогава насам по думите на Севрюкова, съвсем скоро България трябва да стигне подем.

„Ще изтекат черните времена. По нашите земи нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея“, казала още Слава пред Христо Нанев.

Слава Севрюкова е родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България. Дарбата ѝ е потомствена, наследява я от своята майка Мария, която бае, лекува с билки и врачува.

Семейството е многобройно и оцелява в нищета, а мълвата за уникалните ясновидски способности на Слава се носи из цялото градче. Близките ѝ са притеснени да не бъде набедена за магьосница и още непълнолетна я омъжват за Степан Севрюков – украински белогвардейски емигрант.

Слава е само на 16 години и по това време се грижи безвъзмездно за ранените в лазарета, в близост до дома ѝ, където среща Степан – тежко ранен в крака. След сватбата си се преселват в град Шипка, в близост до Шипченския манастир, където наскоро са се венчали. Тя през цялото време криела способностите си от своя мъж, но той все пак узнал и вгорчил живота ѝ.

Степан бил груб и много ревнив. Започнали да се местят из цялата страна. Заселили се в Княжево и Слава постъпила на работа в Тъкачната фабрика в София, но често боледувала и претърпяла седем операции.

Страдала от воден плеврит, черният ѝ дроб трудно се възстановявал, а перитонитът я оставил без деца. После успели да построят малка къщичка в района на днешния квартал „Овча купел“. Все пак сбъднали мечтата си да имат дете – взели момиченцето на нещастен вдовец и го кръстили Иванка. С годините проблемите между Слава и Степан се засилили.

Той постоянно бил пиян, често ѝ посягал. Не след дълго заболял тежко, но тя не го оставила.

Грижила се за него с любов до последно. Ясновидските занимания са опасни през целия живот на Слава – преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и – от властта. Последните години от живота ѝ протичат в апарта­мент в столичния квартал „Овча купел-2“. Съжителства с Иво Лозенски, който се грижи за нея, домакинства, пазарува.

Тогава тя е на 60 г., а той на 28 г., студент, асистент в Минно-геоложкия институт, който е безкрайно впечатлен от дарбата ѝ. Става нейна дясна ръка. Слава не спира да приема хора дори когато е вече парализирана.