Приключенията на един нелегален бг емигрант в Англия!

Дори и да не е истина, можеше и да бъде. А дали всъщност не е…? Писмо от един нелегален бг емигрант!

Мила мамо,

Много съм щастлив. Остават само два месеца до първи януари, когато най-сетне ще мога да работя официално във Великобритания. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон.

Намерих си и квартира – в южната част. Деля я с още няколко момчета от България – от Ахтопол, Чирпан, Сливен, София, Бургас, Варна, Поморие, Търново, Малко Търново, Елин Пелин, Казанлък, Лясковци, Монтана, Китен, Карнобат, Шумен, Горна Оряховица, Долна Оряховица… за другите трима не се сещам откъде бяха. Излиза ни на сметка, всеки плаща по една седмична надница за стаята. Няма собствена баня, но айде сега, и лукс да търсим.. даваме по 5 паунда за душ при съседа.

Малко ни пречи, че отсреща има летище и първоначално като излиташе някой самолет, от шума се чупеше прозорецът, но му намерихме цаката.

След като платихме първите три стъкла (че ние с какво сме виновни???), накрая решихме въобще да не слагаме ново, та е малко студено нощем, но пак бива. Леко е зор и с гаджетата, разбрали сме с момчетата за един график и като дойде приятелката на някой, другите нощуваме навън, да не пречим, та затова тоя месец се чудя къде да спя, за следващия вече – лесно. Сега съм навън, удрям си една хубава нощна разходка край Темза. Вятърът ме гали нежно при минус 15, а отгоре ми се сипе прохладен дъждец, някъде около 256-тия литър за това денонощие. Е нищо де, то и без това ми беше дошло до гуша от тая жега в България, пече ли, пече това слънце, край няма.

После ще си взема метрото от Северен Лондон до Южен Лондон, за да се преоблека със сухи дрехи в квартирата.

До другия ден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Ей, ама то така ще съм закъснял за работа. Ами наобратно – няма как, и без това дрехите вече ще са изсъхнали. До вдругиден ден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Само дето може да ми удържат една пета от седмичната надница за закъснението. Е нищо де, ще ми остане колкото да ида два пъти на чай. Щото тука алкохолът е скъп, не е като алкохолният туризъм в България, дето е далеч по-модерен и евтин. Та затова сега съм на чаен туризъм, тъкмо черният ми дроб да си остане цял.

Иначе още си нямам приятелка, но пък британките много ми харесват. Вярно, Камила на Чарлз е по-секси от тазгодишната “Мис Великобритания”, но какво от това? То и Саймън Коуел е по-секси от Камила, ако е въпрос. Важното е, че много се усмихват.. макар то така да изглеждат леко намръщени, ама какво от това. И разбират от футбол, даже повече от нашите мъже. Че го и играят по-добре. Въобще, жени от класа. Все ми викат: Дай пет!

Аааа, забравих да ти се похваля, взех и книжка.

Помниш ли като в България ме скъсаха и оня, инструкторът от ДАИ ми вика: ти, момко, книжка ще вземеш, ама кога колите тръгнат наобратно?! Та, тук взех, взех. Айде, ще приключвам, че ще ходя на зъболекар, намерих тук един в южната част, по-евтин. Ще ми прави две коронки отляво, само чакам тате да прати парите, дето продаде апартамента на леля Валя, че да имам пари и за втората. Другите ги събрах, все пак две години вече работя.

А през януари, живот и здраве, ще ходя на доктор, вече легално, да ме види за сърбежа в лявата ръка. Само дано ония от обявата приемат по-бързо бъбрека, че иначе как ще платя таксата, и аз не знам. Това е за момента, но пак да ти кажа, много съм щастлив. От първи януари вече ще работя легално. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон…

Митко Попов / chuime.bg