„Прости ми, Елена“, прошепна свекървата, плачейки, Господ ме наказа. Позволи ми да виждам внука си поне веднъж!

Жената буквално крещяла на Елена да се маха с детето си от дома им. Твърдяла, че синът й (мъжът на Елена) е много добър човек и не вижда как Елена го лъже. Но тя разбирала всичко и знаела, че това не е детето на Александър (сина й).

Елена не знаеше какво да прави. Свекърва й беше казвала подобни неща и преди. Дори когато беше бременна, тя се опитваше да убеди съпруга й, че му изневерява. Елена обаче смяташе, че когато Мария види внука си, веднага ще спре да говори всякакви глупости. Александър, съпругът на Елена, много обичаше майка си и й вярваше по всички въпроси. Тя не пропускаше възможност и винаги контролираше всяко решение и избор на сина си. Мария не можеше да се примири с факта, че той реши да свърже живота си с някой друг. Жената постоянно създаваше интриги и кавги между съпрузите.

Елена често се оплакваше на съпруга си от свекърва си. Тя не разбираше защо й позволява да се меси в живота им. Александър се чувстваше виновен пред майка си и помоли жена си да бъде търпелива с нея. Казваше, че скоро ще се успокои.

Последната реч на Мария буквално подлуди Елена. Как някой би помислил да убеждава сина си, че новороденото не е негово дете? Тогава Елена реши да се прибере в дома си. Надяваше се Александър да я спре или да тръгне с нея. Вместо това съпругът й не каза нищо, за да не тревожи майка си.

Мария най-накрая получи това, което искаше. Омразната снаха изчезна от живота им. Сега Александър посвети цялото си свободно време на майка си. Те вечеряха заедно и след това правеха любимите си неща. Това бяха трите най-хубави години от живота на Мария.

Скръбта обаче идва неочаквано. Една вечер, когато Александър се връщал от работа, бил нападнат. Жестоките младежи го ограбили и му нанесли жесток побой. Няколко минути по-късно мъжът починал от тежките наранявания. След смъртта на сина си Мария загуби смисъла на живота си.

Цели няколко години след трагедията тя не промени нищо в стаята на Александър. Жената винаги приготвяше вечеря за двама и често започваше да говори със снимки на сина си.

Животът на Елена беше прекрасен. Тя имаше нов, любим съпруг, желан син и интересна работа. Наскоро й бяха обещали повишение. Жената бързаше към детската градина, за да вземе сина си Михаил, защото все още искаше да има време да приготви вечеря.

Това, което Елена видя, я изненада много. Бившата й свекърва стоеше на входа на детската градина. Тя гледаше децата, които си играеха в пясъка. Мария беше остаряла много. Свекървата беше небрежно облечена, прегърбена и тъжно гледаше децата. Първоначално Елена дори не я разпозна като жената, която я изгони от къщата.

Мария наблюдаваше Михаил. Жената се разплака и каза колко много приличал на покойния й син.

Отначало Елена не можеше да прости обидата. Тя направо каза на свекърва си, че преди няколко години дори не е пожелала да погледне внука си, а сега е имала нахалството да дойде тук.

Мария замоли бившата си снаха да й прости. Тя беше убедена, че Господ вече я е наказал достатъчно. Сега тя няма нужда от нищо, само да вижда Мишо понякога.

Елена реши да загърби горчилката и да прости на свекърва си и й дори й позволи да вижда момчето. Това помогна на възрастната жена да изживее щастливо старините си.

А вие познавате ли подобни житейски истории на ваши познати или приятели? Споделете ги с нас в коментарите!