Размишленията на един българин за здравето

Светът наистина е много сив, когато си хванал настинка. За мен няма почивка от тези летни грипове вече втора седмица, но повод за притеснение няма.

Колегата от IT отдела също е болен и съм сигурен, че той ме е заразил. Само че за разлика от него аз не мрънкам, за да си изпрося някой и друг масаж от колежките в маркетинга.

Всички ме съветват да почивам вкъщи, за да се оправя по-бързо, ама съм потънал до шия в работа. Шефът се кара, че съм все разсеян, мисли че съм влюбен (ха-ха), майка ми звъни през ден да проверява дали съм още сред живите, а баба иска да се пренесе във вкъщи да ми готви.

Днес, като всяка сутрин, будилникът звъни в седем без десет и имам трийсет минути да се оправя и да тръгна към офиса. Обикновено са ми достатъчно, но тази сутрин ми е трудно да си държа очите отворени. Дали снощи не съм се напил до безсъзнание, защото главата ми пулсира, а ушите ми кънтят непоносимо? Но снощи май заспах на дивана и дори не догледах мача. Как ли е завършил?

Едва седем сутринта е, а вече съм разтворил втория аспирин и обмислям дали да хвана такси до работа.

Точно заключвам входната врата, вече е ясно, че закъснявам и засичам съседката, която отива на разходка с кучето си. „Добро утро, тежка нощ?“, поздравява ме тя. Отговарям, че нещо ме мъчи грип, а тя започва да разказва историята за смъртта на покойния ѝ съпруг. Чувал съм историята сто пъти, пък и знам, че бабата е хипохондричка, но този път се замислих за съвета ѝ да потърся помощ.

Излязох на булеварда и спрях първото свободно такси. В осем без десет цъфнах пред кабинета на личната. Там беше пълно с хора и нямаше шанс да стигна в офиса по-рано от десет. Моят ред беше след майка с три деца, три приказливи възрастни дами и двама тийнейджъри с пиърсинги, които сигурно бягаха от час. Спомних си за последния път, в който чаках пред тази врата и май беше за извинителна бележка. Лекарката ме прегледа и за моя изненада си спомни кой съм.

„Ти беше момчето със странните оплаквания“. Може и да съм злоупотребявал с отсъствия от училище, но откакто работя, не съм взимал нито веднъж болничен. Още по-изненадан останах, когато ми написаха направление за кръвни изследвания, поради съмнения за нещо. Много дълго продължавал грипът. „Но аз съм само на 28, рано ми е да умирам“.

Възраженията ми не сработиха и получих болничен за три работни дни.

Обадих се на шефа да попитам дали все пак да не намина през офиса да отметна малко работа. Той категорично отказа, защото нямало нужда от мен в това състояние и спомена нещо за сайта Здравен справочник, където бързо да открия информация за здравни специалисти, заведения и лаборатории.

Оказа се, че имам нещо малко по-сериозно от настинка, но с удължен болничен, лекарства и гозбите на баба, след седмица вече бях готов за маратон. С лекарите се разбрахме да ходя веднъж годишно за профилактични прегледи и по-скоро, ако имам оплакване. Следващият път, когато видях съседката с кучето, ѝ благодарих за съвета и обещах, че ако е болна, мога да ѝ помогна да намери специалисти.

Източник: Vibes.bg