Раковски би изпаднал в потрес, ако види днешна България

Не 8, не 10, сто пъти избори да се проведат, ползата ще е никаква. Защото тези властолюбци вървят само с рогата напред и не искат да чуят дори мъдростта народна, която казва, че „Със стари жрици нов бардак се не прави“, че „Вълк, научил се на мърша, не се отказва от адета“.

Е, тези, дето управляваха, да бяха научили поне 3 елементарни неща: че управляват хора, че са длъжни да ги управляват според законите и че няма да управляват вечно! 35 години се държат за властта като удавник за сламка и няма мърдане от нея. Това са случайни хора, които нито говорят, нито се държат държавнически. Как и откъде ги намират все такива?

Как пък всички толкова бързо се превърнаха в актьори на политическата сцена и вече влудяват българина. Актьорската им игра напоследък е толкова нелепа, смешна, посредствена, предсказуема. Изключително слабите сценаристи фабрикуват пошла режисура, която отблъсква и не се приема от избирателите.

Боже, в каква държава живеем днес? Ако Г. С. Раковски можеше да я види, би изпаднал в потрес, защото той определи българския народ като: „голям приятел на просветата, обича рода си и му предстои светло бъдеще“. За миг този велик българин не е допускал, че могат да се пръкнат такива егоисти, които ще съсипят и наука, и просвета, че няма да им пука за народ и родина, че ще водят този народ не към светло бъдеще, а към дъното на огромна пропаст.

Народът трябва да прогледне и да се събуди час по-скоро! Няма сектор, отрасъл, институция, които да не са доведени до деградация и небивали низини.

Мъдрите са казали: „Дайте ми добра политика и аз ще ви дам добри финанси“. Откъде да дойде такава политика, как да я има, като българските политици се ръководят единствено от собствените интереси.

Не може 35 години да се живее само с надежда, защото и тя е на привършване като водата в десетки населени места, където водопреносната мрежа не е подменяна от създаването ѝ. Не може болшинството да съществува само с надежда, а малцинството да живее бохемски и царски.

Започвам да вярвам, че за всички беди и неволи двете унищожителни причини са, че изворът на алчността и безразличието са в България.

Валерия Стефанова, Лондон