Рицарят в бяла престилка от Спешното в Пловдив доц. Кирил Атлиев спасява животи и връща надежди

Спешното отделение в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив е най-голямата болница в Южна България. Цари напрегната атмосфера, както винаги. Хвърчат санитари с носилки, вият линейки, притеснени близки карат болните си роднини и приятели, сестри се суетят, лекари приемат пациентите.

В очите на хората там има сълзи, молби, болки, надежди. И тишина… Ще кажете – нормално е за Спешно отделение. Тук няма суета, няма усмивки, има само плахи опити в очите са болните да повярват в спасението и в изцелението. Напрегнато е. Много…

Има тежки случаи, мъже и жени, претърпели инциденти и ужасът, че животът им неочаквано и зловещо се е преобърнал за един миг. А битието им е било толкова добре планувано и подредено.

В цялата тази суматоха от кабинета си излиза едър, харизматичен мъж. Бялата му престилка е развята, върви самоуверено, усмихва се, спира, говори, дава съвети, учи студенти, съветва младите лекари. Хората притихват и го гледат с огромно уважение. От едната пейка пред кабинета се чува: „Това е моят спасител. Господ да те поживи“.

Доц. д-р Кирил Атлиев е началник на отделението по „Спешна медицина“ в УМБАЛ „Св. Георги“ в град Пловдив. Телефонът му не спира да звъни. Отговаря, пита, определя час, в който да доведат на преглед спасения от него пациент.

Води битка-дългогодишна, с живота и смъртта. Защото при него са едни от най-тежките случаи. За един такъв ще ви разкажа.

С редакцията ни се свърза благодарен пациент. Не за първи път. И преди сме писали за рицаря в бяла престилка, който спасява отчаяни и обречени.

Този път Михаил Гарджев от Хасково ни потърси с молба чрез медията ни да благодари на д-р Атлиев. Мъжът, който е на 58 години, е преживял кошмарен инцидент преди 4 години. Работи в железниците.

В един от почивните си дни Мишо обработвал на вилата си парче земя с мотофреза. Машината захапва стъпалото му и почти го отрязва, което след инцидента висяло.

Закарали го с Спешна помощ Хасково. Ортопедът го наместил и му казал, че вероятно ще загуби крака.

Искали да го ампутират. Дошъл обаче съдов хирург и казал, че в Хасково не могат да се справят с този огромен проблем и го изпратили в хирургиите в Пловдив. Там лекари зашили ходилото към крака.

По време на инцидента обаче телефонът на Мишо бил оставен във вилата. С отрязания си крак, за да се добере до него и да потърси помощ, мъжът е стъпвал по пръста.

„Не помня как, само на кокала ходех, ходилото си висеше. Заради това раната много се е замърсила“, разказва пострадалият.

Започнала серия от силни инжекции, за да овладеят инфекцията. Две години ходел по мъките.

За да търси спасение Мишо стигнал и в клиника в Истанбул. Там обаче искали да ампутират ходилото. Мнението на медиците в София било същото като на турските им колеги.

Присъдата била ампутация. Не виждал надежда, бил отчаян.

Съвсем случайно чрез познат Михаил научава, че в Пловдив има чудодейник, който може да го спаси.

Свързал се с д-р Атлиев и в продължение на година и нещо доцентът лекува мъжа. Всяка седмица по два пъти го е посещавал. Лекувал локално раната с препарати, в които има антибиотици.

Целта била бактерията, която живее в болния крак, да заспи. Сега вече кракът е спасен, Мишо е бил в друга болница, където му сложили пирон в петата, за да може да стъпва стабилно на болното стъпало.

Ходенето на Михаил не може да се възстанови напълно, защото всички сухожилия са скъсани, но въпреки това в момента той стъпва с една канадка.

Заради скъсаните отгоре сухожилия няма на какво да се държи стъпалото и предният край, откъм пръстите, сочи много надолу. Ще се реже горната кост и ще изправят предстъпалото и ще го хващат с винтчета, разказва Михаил.

Споделя, че ще е вечно благодарен на доц. д-р Кирил Атлиев. „Той е страхотен професионалист, а най-важното е, че ме грабна с човешкото си отношение и не само към мен, а към всички пациенти“.

Мишо продължава да посещава д-р Атлиев и не спира да разказва на всички за чудесата, които рицарят в бяла престилка твори.

„Аз разбирам болката на хората и смятам, че в това се състои призванието на лекаря. Да е човек, да лекува не само болното място, но и сушата, да даде успокоение и надежда“, разказа пред БЛИЦ доц. Атлиев.

„Случаят е самонараняване със селскостопанска машина. Тежко нараняване и инфектиране с голяма продължителност на лечението. Но за наше щастие нещата бяха успешни, тъй като предотвратихме ампутацията на крайника.

Глезенът беше много сериозно наранен. След време благодарение на сериозната инфекция се получи разграждане и унищожаване на талокороралната става, която се намира долу в глезена.

На практика успяхме да спасим и костите, и меките тъкани. След това вече думата имаха ортопедите, защото те направиха фиксация на самите кости. Чест прави на хирурзите в Хасково, че не са минали директно към ампутация и са се помъчили да спасят крайника.

Такива случаи като на Мишо са редки, но нашите пациенти напоследък вземат като миродавно мнението на колегите от Турция. Човекът също беше ходил там и там също са изразили мнение, че кракът трябва да се ампутира. Аз просто направих каквото трябва тук и с Божията помощ го спасихме“, споделя докторът.

„Но в моята практика освен хора с подобни инциденти, много често се срещат и хора с гангрена на на крайниците. На първо място като причина за това поставяме нерационалното хранене, недобрият начин на живот. Защото за да се стигне до гангрена на крайник, значи се увреждат съдовете.

А това се получава благодарение на храната, която се консумира с богати на холестерол ястия, ограничаването на движението, наднорменото тегло, в повечето случаи има и съпътстващ диабет.

За съжаление вече диабет тип 2 стана масово явление. Това са нещата, с които ние трябва да се борим и съветвам всички хора да се съобразяват с изброените по-торе причини“, казва доц. Атлиев и тръгва. Бърза. Към болницата, където го чака поредният, на когото е дал надежда и поредният, на когото е подарил нов живот.

С редакцията ни през времето се свързваха много други благодарни пациенти, но избрахме да разкажем за случая с Мишо от Хасково. Защото доц. Атлиев казва, че просто е направил каквото е трябвало с Божията помощ, но спасеният пациент беше с разплакани очи:

„Не знаех как ще оцелея. Не знаех какво ще правя без крак. Той не само спаси крайника ми, той ми върна живота. Единственият, който не се уплаши и се бори, за да имам крак днес. На такива лекари се покланям до земята“.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ