Родих на 17 г., мислех, че няма да се справя. Но се разплаках, когато ми се обадиха от училище

Бях на 17 години, когато родих сина си… Станах самотна майка. Не ми казвайте колко съм била глупава. Знам го. Днес аз съм на 23, той – на 6.

Направих много глупави грешки като родител. И то не само грешки като „О, случайно оставих бебето и то падна от леглото и сега се чувствам ужасно“…

Имам предвид други грешки. Грешки на възрастта. Няколко пъти поставих себе си на първо място. Не винаги съм била най-грижовната майка. Имаше моменти, в които наистина съжалявах, че го оставих, защото никога нямаше да мога да му дам това, което заслужава.

Ние сме много бедни. Постоянно закъсняваме за училище. Аз съм изключително неорганизирана и домът ми често е зона на бедствие. Почти сме като клошари заради моите грешки.

Но от друга страна… мога да кажа честно, че станах много по-добър родител, защото грешките ми ме накараха да се погледна отстрани и успях да си направя съответните изводи.

Има много добри неща, които мога да кажа за себе си като родител – никога не съм удряла сина си и рядко му крещя, много съм спокойна и търпелива с него. Полагам много усилия да бъда емоционално открита и да обсъждам различни ситуации с него, да го разбирам.

Опитвам се да участвам в неговото обучение и в същото време се занимавам със своето обучение. Винаги съм била много нежна и любяща към него.

И бях възнаградена. Знам, че почти всеки родител смята, че детето му е перфектно – но аз не мисля така. Виждам обаче, че е много добро и интелигентно момче.

У него започват да се появяват първите признаци на зрялост – способността да разсъждава логично, да отлага удовлетворението си, да изучава социалните граници, да мисли преди да действа и говори.

Вчера учителката на сина ми ми се обади и каза, че иска да го запише в програма за напреднали по четене, правопис и математика, защото е много по-умен от връстниците си.

Бях толкова горда, че се разплаках, когато й благодарих. Обикновено не съм твърде сантиментална, но вчера гордостта и радостта за сина ми ме завладяха. Най-накрая разбрах, че синът ми е здраво и способно дете, като всички негови връстници, и го възпитавам добре. Може би не съвсем правилно, но се справям добре.

SvobodnaZona