Сашка Васева в емоционална изповед: Публиката ме оздрави!

Сега вадя поетични шлагери, които са останали скрити през годините, защото не са били комерсиални. Искам хората да чуят текста, да ги накарам да се замислят за истинските неща от живота

CV: Сашка Васева е родена на 12 октомври 1966 г. в Дупница. Кариерата започва през 1994 г. и е свързана с фестивала „Пирин фолк“, от който тръгва и хитът „Не мога да те забравя, Георги“. В края на 2021 г. претърпя тежка операция в Германия, с която бе отстранен тумор в мозъка , притискащ зрителен нерв. Последва втора за поставяне на специална временна пластина, която помага за по-бързото възстановяване.

Тази година отбелязва 30 г. на сцената с турнето „Завръщането“, което започва на 14 април от Варна. То ще продължи на 15-и в Русе, 16-и – Монтана, 17-и  – Бургас, 23-и в Пловдив и 24-и в Сливен. Обиколката ще мине и през Тетевен на 5 май, на 27-и ще бъде в Шумен, 28-и в Плевен и на 29 май в Добрич.

– Зрението ви възвърна ли се напълно, г-жо Васева? Как се чувствате след сложната операция и дългото възстановяване?

– Чувствам се перфектно!

Все още имам проблеми с очите. Мога да сложа примерно очила, но ми се иска да съм без спомагателни средства. Все повече се оправям с времето, такива прогнози дават и лекарите. Божа работа е това. Дори и да имам проблем със зрението, не ми пречи да пея.

Последните години получих толкова много благопожелания от публиката, че тази положителна енергия, която потече към мен, тя ме оздрави. Хиляди хора да ти пожелаят: “Бъди жива и здрава” и “Бъди благословена”! Бяха като водопад пожеланията – толкова много, че не можех да ги изчета. Но ги четях едно по едно, защото знаех, че във всеки един коментар се съдържа онази позитивна енергия, която ми е необходима, за да изчистя болестта. И се получи, любовта е голяма магия.

– Тръгвате на юбилейно турне “Завръщането” през април за 30 години на сцена. Какво ще кажете на публиката?

– Мислено си репетирам какво да споделя с нея, защото това ще е моноспектакъл – не само песни, а и разказ за нещата по време на прехода 30 години назад. Има много случки от живота, които от първо лице ще бъдат включени.

– Какви истории ще разказвате от сцената?

– Ще започнат от 1993 г. до днес – един голям отрязък от време, в който заедно се развивахме с прехода. Моята кариера заедно с прехода в България. И всичко, което се случваше, беше много интересно – личностите, които изпълзяваха от ъндърграунда. Останали са много въпроси и легенди за тези куфарчета с червени пари.

Целият период беше “инфлация и любов” – така се казваше най-силният ми албум. Всичко беше инфлация… Носиш една чанта пари и за нея ти дават една банкнота от 100 долара – и това е. Песните ни бяха огледало на действителността, не само моите, но и на колеги – сега наречените ретробарони. И това, което пееха: “За кокошка няма прошка, за милиони няма закони”, е актуално и днес.

– Конкретни случки от онези години ще има ли? Споделете някоя.

– Ако я разкажа, няма да бъде интересно на хората. Все едно филм да го разкажем с финала. Има две-три много интересни истории. Аз обичам да говоря и съм сладкодумен разказвач. Надявам се да бъде интересен спектакълът.

Целя да насоча вниманието върху песните, които са били някога легендарни през тези 30 години назад във времето и които хората все още помнят.

– Кои от тези песни от прехода ще чуят хората сега?

– Тъй като е концертно турне, няма да мога да си изпея кючеците, защото не върви да ги пея на театрална сцена. Кючеците ги оставям за дискотеките и ресторантите.

Концертната дейност изисква друг вид музика. По-скоро вадя от нафталина, както се казва, песни, които са предимно авторски. На това държи и импресариото Иванов, тъй като той е син на художествения ръководител на ансамбъл “Пирин” – Благоевград. Заедно са обиколили целия свят и той (импресариото – б.р.) държи на българщината и да няма една чужда песен в концерта.

Ще са поетични, високохудожествени песни. Няма да наблягам на комерса, защото концертът е да слушаш – хората няма да дойдат да скачат по столовете и да танцуват. Ще дойдат, за да чуят текста на песните. Затова съм подбрала такива, които ще ги накарат да се замислят за любовта, за истинските неща от живота. Неща, които съм пяла и са ме вълнували през годините, но пък не са станали достояние на публиката поради това, че са били по-шлагерно звучащи, а не толкова комерсиално.

– А къде ви намирам сега?

– В момента съм в Германия, понеже на всеки 6 месеца правя профилактични прегледи и контролният ми преглед е на 7 февруари – изследвания преди скенера.

– Като споменавате, че сте в Германия – само в България ли ще бъде турнето, или ще опитате и навън?

– Аз съм популярна само в България, не знам къде на друго място съм известна. Емигрантите са друго – да те знаят българите, които са по света, не означава, че си популярен в съответната страна. Но където има български общности – с удоволствие. Това е идея, може би трябва да се направи такова турне.

– Същата Сашка Васева ли ще видят хората на сцената?

– Сега си подготвям тоалетите да бъдат не в стила, с който започнах кариерата си – роклички като на пеперудка, съвсем лековати. Ще бъдат този път тежки, като рокля на принцеса. И ще бъда в червено. Този цвят е победа и с него започнах символично кариерата си – с една червена рокличка и червени токчета на сцената на летния театър в Сандански.

– Тогава как избрахте да сте в червено?

– Подсъзнателно е било по-скоро. Знаех, че този цвят има много силна енергия. Обичам червеното, може би защото контрастира с русата ми глава.

Наскоро се замислих колко много подаръци от съдбата съм имала, за да мога да направя това, което всъщност съм изградила. Образът ми е двупосочен – между “Осанна” и “Разпни го”. Но все пак съм имала огромни дарове.

Така си спомних как за една нощ започнах да вървя по гребена на вълната с песента “Георги”, която изпях на “Пирин Фолк”. Това е голям шанс! Ето, 30 години след като съм се появила с тази песен, тя все още се пее на Гергьовден от внука до дядото Георги. Емблематична стана песента.

– Ще я включите ли в турнето?

– Въпреки че тя е бърза и темпераментна, не мога да я пропусна.

Именно на “Пирин Фолк” в Сандански беше първото ми стъпване на голяма сцена. Тази публика я приемам като родна и санданчаните ме обичат. Изпяла съм техния химн “Добре дошли в Сандански, приятели”. “Пирин Фолк” си ми остава в душата и сърцето.

– Имате ли любима история от фестивала?

– Всяка година беше много хубаво изживяването, особено първите години. Тогава хората идваха с палатки пред летния театър, за да може първи да си купят касетите, първи да чуят песните. И песните бяха много тежки, например “Прошки”, една от любимите ми: “Кажи ми, речи, братанче, прошката как да си взема. Като земята не дума и греха не прощава”.

– Миналата година обаче обявихте, че няма да участвате на “Пирин Фолк”. А тази?

– Винаги огромно щастие предизвиква това да участвам, но като че ли се загуби онази еуфория около фестивала. Тя може би ще се върне, ако се върнат и всички македонски изпълнители – онези, които някога създадоха фестивала. Това ми липсва. Когато се появих сега, ми беше много неудобно. Все пак съм утвърдено име и да се конкурирам с млади изпълнители, които се чувстваха комплексирани от това, че са със Сашка Васева – на мен ми беше некомфортно, и на тях по същия начин. Предпочитам, като ще има дуел, да бъда с изпълнители, с които някога израснах – с певците на фестивала, които го създадоха. Има такива, които са изпели златни македонски хитове.

– Всъщност откога не сте правили такива големи концерти?

– Когато започнах кариерата си с “Георги”, веднага след това тръгнахме на турне с Райко Кирилов, мой легендарен колега. Направихме едно голямо турне в цяла България, обиколихме всички читалища и имаше по 3 концерта на вечер – голям интерес. Оттогава не съм правила концерти. След турнето тогава 1994-1995-а последваха годините, в които фолкът изцяло премина в дискотеките и ресторантите. Не се правеха концерти и много са ми липсвали.

Концертът е висока летва, тогава общуваш директно с душата на публиката, а не с трета или четвърта чакра. Когато си на сцената и всеки звук отеква в съзнанието на слушателя, който е седнал и слуша, а не пие и не яде, докато пееш. Това е много важно. Така че за мен е голяма чест да имам отново концерти.

– Притеснявате ли се?

– Не, вълнувам се. Искам колкото се може по-бързо да дойде мигът да се появя на сцената и да изиграя този спектакъл. Той е като изповед на душата ми.

За много неща ще поискам прошка от публиката, защото съм правила много грешни ходове. Това е един вид концерт изповед, а след като направиш такава изповед, очакваш прошка.

– Значи всъщност си правите равносметка. Каква е тя?

– Мисля да определя тези 30 г. като една споделена любов. В личен план голяма част от любовите ми бяха несподелени, но винаги отивах и намирах утеха в публиката, тя винаги ме обичаше и не ми отказваше любовта. Това се нарича щастие.

– Имате ли любим концерт?

– Може би първият-вторият концерт, след като изпях песента “Георги” и тръгнахме на турне с Райко Кирилов. Импресариото тогава ни беше от дирекция “Музика”, останала още от социализма, и реши, че на един такъв концерт певците трябва да имат водещи. Той отсече: “Водещи за такива нови звезди като вас ще бъдат най-добрите актьори на България – Стоянка Мутафова и Константин Коцев”. Представете си големия шанс, който ми се даде, да играя на една сцена с Госпожа Стихийно бедствие.

На първия концерт бях плаха и неуверена, нищо общо с това, което съм. Тогава бях едно срамежливо момиченце от Дупница, което изведнъж го слагат на голямата сцена до Стоянка Мутафова. Тя видя неувереността ми, хвана ме за раменете и ме заведе зад кулисите. Каза ми: “Виждаш ли тези пердета, които са от 40 години и са проядени от времето?”. Бръкна с пръст в завесата и ми каза: “Ето, виж какви дупки стават. Тук ще гледаш представлението, докато играя, и ще копираш, защото занаятът се краде”. Всичко, което прави, аз да го запаметя и да го приложа в кариерата си. И това правих – бърках в пердето и гледах какво прави тя. Научих толкова номера и след това наистина ги приложих и станах освен певица и шоумен. Правих такива неща, по които публиката се захласваше и от смях, и от сълзи. Най-добрата актриса в България ми беше учител. Това беше голям късмет – хем да имам “Георги”, хем такава актриса да ме научи на всички номера.

След това я карах до София, а тя ми разказваше такива страхотни истории от техния живот.

– Споменахте “плахо момиче от Дупница”. Каква бяхте като дете?

– Тогава също пеех, въобразявах си, че съм певица. Правех в двора концерти. Аз рисувам хубаво и на един картон се нарисувах, само че така, както бих искала да изглеждам – може би точно с тази рокля, с която ще бъда сега. Нали всяко момиченце мечтае да бъде принцеса и сега си осъществявам сама мечтата – да бъда принцеса на юбилейния ми концерт. Тогава се нарисувах на плаката и отдолу написах: “Концерт на Сашка Васева”, а билетът беше 2 ст. Дори имаше и комерсиален момент.

Децата от селото дойдоха да ме слушат, а песента, която пях, беше на любимия ми изпълнител тогава Демис Русос Goodbye, My Love, Goodbye.

– Предначертали сте си пътя си май.

– Да, мечтите ми наистина се сбъднаха. Да правиш нещо, което обичаш, е благословия. Минавам през най-тежкото изпитание в живота си, което вече е зад гърба ми, но не съм роптала. Бог ми е дал толкова много, че може би е трябвало да мина през всичките мигове. Слава богу, той ме държеше за ръце и с помощта на моите най-близки хора преминах. И на съпруга ми, който винаги е до мен.

– Как се запознахте с него?

– Запознахме се една седмица преди рождения ми ден и той прие поканата да дойде. Написах му телефона си на една моя касетка и той пристигна. Подари ми вратовръзката си и този възел, който остана на врата ми, като че ли беше някаква любовна магия, която ни държи свързани вече 25 години заедно.

– Какъв е ключът към толкова дълготраен брак?

– Дълготърпението на съпруга ми. Според китайския календар аз съм Огнен кон и той успя да обуздае този кон и да му сложи юзди. На него се дължи тази трайност на брака. Важно е човек да открие споделените неща в живота.