Д-р Мирослав и Кремена Гамови се завръщат от високоплатените си работи като лекари в чужбина, за да произвеждат биологична земеделска продукция във ферма „Докторска градина“.
В България трябва да се скъси връзката между родния фермер и крайния клиент, ако искаме да ядем качествени зеленчуци. На пазар, където съществуват много прекупвачи, производителят на зеленчуци е принуден да отглеждат продукция с ниско качество.
Големият проблем на България е, че имаме не тежка, а жестока нужда от работна ръка.
Държавата трябва да подпомогне със създаването на фермерски пазари, на които да се реализира родното зеленчукопроизводство.
Това заявиха за БГНЕС семейство д-р Мирослав и Кремена Гамови, производители на биологична земеделска продукция „Докторска градина“.
Мирослав Гамов е лекар кардиолог, който е прекарал заедно със съпругата си Кремена, която също е лекар, дълго време в чужбина.
„Там установихме, че има проблем с производството на чиста храна както за нас, така и за останалите хора. Така решихме да направим голямата стъпка да се върнем от големи болници и високи заплати в България, на село, и да отглеждаме продукция за нас. Малко по малко оставаше продукция, и решихме да я реализираме на пазара сами“, разказа д-р Гамов.
Според него реализацията на пазарите не е трудна, стига да има пазари. „Проблемът у нас е, че е доста малко популярно да се скъсява веригата между производителя и крайния клиент. В България има твърде много прекупвачи, и това, от една страна, завишава цената на продукцията, а от друга – занижава качеството“, заяви д-р Гамов.
За да бъде един производител конкурентоспособен на пазара с много прекупвачи, той е принуден да произвежда продукция с ниска себестойност. Ниската себестойност носи след себе си нискокачествена продукция, която консумираме. „Едно от важните неща в България е да се скъси връзката между фермера и крайния потребител, за да може да се повиши себестойността на продукцията и съответно качеството й“, обясни той.
Д-р Гамов посочи, че те като производители получават помощ от държавата. „Получаваме пари от държавата, но не това е нашата цел. Нашата цел е да имаме достатъчно пазари, за да можем да си продадем продукцията на хората и те да ядат чиста храна и съответно да бъдем отплатени“, каза той и добави, че те търсят по-скоро логистична подкрепа.
Особено важна е държавната подкрепа, когато става дума за градушките. Мирослав и Кремена са пострадали миналата година от тях. „Средата на миналата година през август бяхме ударени от градушка и претърпяхме огромна загуба, която ни върна няколко месеца назад. Това в крайна сметка намали производителността цялото ни стопанство. Успяхме да се справим, защото имаме и основни професии като лекари“, сподели Мирослав.
Тяхното стопанство се е намирало между три системи за борба с градушки, но въпреки всичко е било сериозно засегнато.
„Не можем да се борим с природата, но може да бъдем малко по-ефективни. С малко повече организираност и използване на самолетите, които могат да пръскат, а те са много по-мощни от ракетите, държавата би могла да подпомогне земеделските стопани, така че тези явления да нанасят по-малко щети“, смята производителят на биологични зеленчуци от „Докторска градина“.
По отношение на вноса на некачествени зеленчуци от страни като Полша, балканските ни съседи, и другаде, д-р Гамов заяви, че това на тях като производители не им влияе. „Ние имаме клиенти, които търсят биологична продукция. От гледна точка на по-голямата част от производителите в България вносът с по-ниска цена и съответно по-ниско качество е нелоялен спрямо нас българите. В някаква степен може би има и неглижиране от страна на държавата на търговци, които внасят подобна продукция“, каза той.
Тук в разговора ни се включва и Кремена. Според нея българската продукция се подбива, защото, когато внасяме от страни извън ЕС – там изискванията за биологичните препарати за защита са много занижени.
„Отделно знаем, че цената на труда там е много по-ниска, отколкото в България, и е нормално те да произведат по-евтина продукция. Отделно, че от климатична гледна точка те нямат зима. Южните части на Турция изкарват целогодишно реколта. При тях всичко става по-рано. При положение, че държавата не взима никакви мерки, за да защити зеленчукопроизводителите, то е замряло в България. Дори вносът от Гърция излиза по-евтин, тъй като там няма змии, съответно няма и пръскане с препарати срещу тях. У нас климатът също се променя, но ние не можем да се сравняваме с южна Гърция, където е много по-евтино да произведат домати, краставици и всичко останало, и когато ги внесат на едни смешно ниски цени, тогава всичко българско пропада“, каза тя.
И двамата са категорични, че който иска да работи, може да се издържа от производството на зеленчуци.
„Всичко е свързано с много труд. Големият проблем на България е, че имаме не тежка, а жестока нужда от работна ръка“, подчерта д-р Гамов.
Социалното разглезване на някои прослойки води до това много трудно да се намери работна ръка. Според д-р Гамов ние имаме достатъчно българи и не ни трябват чужденци. Кремена е убедена, че трябва да се стимулират тези хора, които с години са безработни. „Работа има. Просто има хора, които са свикнали с години да са безработни, да не се трудят и да получават някакви социални помощи. По този начин се получава порочен кръг. Ние не можем да намерим работници, а те в същото време плачат, че са без работа“, заяви тя. В същото време Кремена смята, че рано или късно България също ще се обърне към други страни, защо има демографски срив:
„Това няма как да се преодолее за година или две. Ще ни трябват поне 20 години и то, ако успеем. Откъде ще вземем работна ръка? При всички положения не сме конкурентни да взимаме от Полша или от ЕС, вероятно ще бъдат от Индия и други азиатски държави. Това е бъдещето и най-вероятно ще трябва да се примирим“.
Кремена смята, че единственият начин зеленчукопроизводител да се издържи от собствената си продукция е, ако той я реализира сам.
„Това също е свързано с някаква грижа от страна на държавата. Няма достатъчно фермерски пазари, няма достатъчно реклама от страна на държавата, която да се обърне и да призова да се избира българското, защото то е много по-качествено и неговият път до нашата трапеза е много по-кратък. Зеленчуците на са пътували две седмици от Турция или Гърция, а нашите са набрани в петък и ти си ги купуваш в събота или неделя“, обясни тя.
Според нея българинът трябва да има също култура да търси българската продукция и да знае, че, избирайки българското, той гарантира, че българският производител ще съществува и ще се запази. „Нашата родна продукция ще я ядем ние и няма да се изхвърля и да се приключи с българското производство“, заключи Кремена. І БГНЕС
Be the first to comment on "Семейство заряза високоплатените си работи като лекари в чужбина, за да се върне на село в България"