Спомени от Детската педагогическа стая по времето на соца

Детската педагогическа стая (ДПС) беше едно от плашилата на социализма. Всяко дете, което по някаква причина я посетеше, оставаше белязано. Искам да ви разкажа за моето изживяване в ДПС и краткото ми, но интензивно познанство с инспектор Павлова (името е измислено).

Бях ученик в 9-ти клас на едно от спортните училища в София. Тъкмо се бяхме върнали от един турнир във Франция. Всяко подобно излизане за нас беше празник. Връщахме се, освен с много нови впечатления, с пълни куфари с всякакви западни стоки – шоколади, дрехи, козметика, кафе…. Всичко, каквото можеше да се купи или… открадне, по-точно. Точно така – това е истината.

Не ни даваха да носим много валута(не беше лесно и да си я набавиш) и затова единствения начин да си „закупиш“ така лъскавите и прекрасни западни стоки беше… под якето. Някои ги хващаха.

Имаше случаи и на избягали младежи, оставаха на Запад. По-големите момчета рекетираха по-малките, които пък бяха по-умели в кражбите. Или просто на нашите любезни домакини не им се занимаваше с деца. Беше като епидемия. „Невинните“ бяха единици. Чувствахме се буквално като деца в сладкарница, като Хензел и Гретел пред захарната къщичка на вещицата. Грабехме като невидели….

В 9-ти клас обаче имаше вече някои други изкушения за съзнанието и сетивата ни. Много силни изкушения на пубертета, които до голяма степен липсваха на Планета Соц. Това бяха забранените списания a.k.a. порно списанията! На Планета Соц и по-специално в нашия дом, най-разюзданите картинки, които бях виждал, бяха от едно старо тесте карти с голи жени. Родителите ми грижливо го криеха в една кутия, която пък беше скрита в друга, по-голяма кутия, която пък беше в едно забутано чекмедже и т.н.

Имах приятели, чиито родители притежаваха по някое и друго порно списание. Криеха ги по шкафове и високи тавани. Но това бяха предимно деца на родители, които пътуваха в чужбина. Моралът на социалистическия строй категорично отхвърляше и забраняваше този жанр. Но както знаем, забраненият плод е най-вкусен…

Когато се върнах от Франция, носех в куфара си 5-6 порно списания. Когато се появих в даскало с тях, съучениците ми от съседните класове буквално полудяха. Продавах ги на части, на странички и търговията беше повече от доходоносна. Докато в едно междучасие не ме спипа учителката по руски. Беше се събрала огромна тълпа около мен. Другарката Р.М. беше голяма харпия и го играеше супер морална. Беше се промъкнала в тълпата и видя порно списанията. Аз също я видях. Но късно. Помислих си, че главата й ще експлодира – толкова силно се наля лицето й с кръв. Не можеше да говори от гняв, устата й пръскаше слюнка. Хвана ме за яката на сакото и ме поведе директно към директорския кабинет, пъхайки хубавите, лъскави списания в дневника. Помислих си, че това е краят за мен.

Най-вероятно щяха да ме изгонят от спортното… ! Директорът, другарката Б., беше много строг и суров човек. Въобще не се церемони с мен.

Извикаха родителите ми, които умряха от срам. Майка ми беше член на БКП – можете да си представите за какво падение става дума. Намалиха ми поведението и ме изпратиха в ДПС. Една седмица не ме допускаха до училище и тренировки. Нашите не знаеха на кой свят се намират, бяха по-изплашени и от мен… Не ме изгониха от училището, въпреки заплахите. Треньорът и класният ми се застъпиха.

Инспектор Павлова беше сравнително млад кадър на народната милиция. Беше на около 35, но вече имаше вид на 50-годишна. Беше облечена в стара сива пола, бяла пионерска риза и дълго сиво сако. Носеше черни рогови рамки с метална верижка. Обичаше да ги сваля малко по-ниско и да се взира над тях с пронизителните си, кобалтовосини очи. До нея на масата имаше сгъваема метална показалка, с която демонстративно си играеше от време на време.

Разпита ме подробно как са попаднали в мен списанията. Разпита ме за приятелите ми, за учителите, треньорите, каква музика слушам? Дали се увличам по западните звезди и култура? По това време бях започнал да слушам банди като Kiss, AC-DC, Accept – разменяхме си тайно записите им в квартала. Излъгах, естествено.

Казах, че не слушам никаква музика, защото съм спортист… Спомних си как по време на един тренировъчен лагер ни посети сътрудник на Народната Милиция за да ни запознае със скрития дяволски замисъл в абревиатурите и наименованията на западните рок-банди. Двете “ss” в KISS и AC-DC, например, означаваха съкращение за смъртоносната нацистка военна организация от Втората световна война – „SS“!… Отричах всичко.

Павлова се опита да ми втълпи колко морално упадъчни са материалите, които съм разпространявал и колко съм навредил на добрата атмосфера в нашето социалистическо елитно училище. Аз искрено се покаях и самобичувах с думи. И досега си спомням миризмата в това чисто, но спартанско като обзавеждане, помещение. Това беше миризмата на страх!

Децата, които попадаха тук, бяха малолетни и непълнолетни крадци, побойници, тарикати, деца извън системата. Деца, които имаха нужда от помощ. Посещението на ДПС беше като дамга за тях. Бележеха те за цял живот. Другите те гледаха като нещо мръсно след това, като нещо под тяхното ниво. Дори онези, които са те познавали преди това. Много често самото отношение на другите те променяше повече, отколкото инспекторите като Павлова, милиционерите и психолозите. А те боравеха със заплахи и сила, защото не познаваха друг начин. Най-гадните заплахи бяха свързани със семейството ти.

Заплашиха да изгонят майка ми от партията. Баща ми получи писмо на работното си място и всичките му колеги разбраха, че сина му е бил в ДПС.

След 1 година аз бях отново на турнир във Франция. Върнах се не с 5-6, а с 15-16 списания… Няколко години по-късно настъпи промяната. Сега има интернет, а порното е нормална част от живота ни… Не знам обаче какво представляват днешните ДПС – разбрах, че още ги имало… Може би някой ще сподели своя история от днешната ДПС?…

Източник: БГ спомен