„Татко, не ме изоставяй, моля те!“, каза ми хлапето, а аз дори не бях негов баща

Казвам се Иван и съм малко над четиридесет години.

Когато бях още кажи-речи хлапе, започнах да излизам с невероятно момиче на име Ирина. Тя и аз се влюбихме един в друг и след шест месеца започнахме да живеем заедно.

По-късно разбрах, че моята любима има син, който живее с майка си. В началото тази новина ме вбеси, но постепенно се успокоих. Ирина каза, че се е страхувала да говори за сина си, за да не ме изплаши.

Синът на Ирина се казваше Петър, беше на малко повече от три години. Пепи страдаше от липса на мъжко внимание, тъй като никога не бе имал баща. С Ирина наехме апартамент и започнахме да живеем като едно семейство.

Някак си се стана така, че много се привързах към малкия Пепи. Често го водех на разходка, на кино, обичахме да се разхождаме заедно в парка и да храним патиците.

Живях с Ирина повече от пет години, а след това се случи неочакван обрат.

Любимата ми каза, че обича друг мъж и трябва да напусна живота й. Тази новина много ме шокира, тъй като се привързах към Пепи с цялото си сърце. Ирина сякаш ме поля със студена вода, тъй като вече мечтаех за още деца и кроях планове как ще продължим да живеем заедно с нея.

По това време Пепи беше вече достатъчно голям, за да поговоря честно с него. В онзи ден той си пишеше домашните на масата.

Отидох до него и се опитах да му обясня, че с майка му се разделяме, защото тя вече не ме обича и трябва да си тръгна. Пепи изведнъж се разплака и падна на колене пред мен:

– Татко, не ме оставяй! – За първи път от пет години момчето ме нарече татко.

Седяхме с него прегърнати на пода и аз едва сдържах сълзите си. Казах му, че със сигурност ще продължим да се виждаме с него.

Не разбирах как майка му може да разруши семейството ни за една нощ, защото мечтаехме за второ дете. Наех едностаен апартамент и започнах постепенно да свиквам със самотния си живот.

С Пепи често се чувахме по телефона, той винаги плачеше и ме молеше да дойда при него.

За да заглуша по някакъв начин болката, работих много усилено. Наши общи приятели ми казаха, че новият мъж на Ирина е доста богат и я обсипва със скъпи подаръци. Често обикалят из курортите, но без Пепи. Той само им пречи.

На рождения ден на Петър Ирина пак бе oтишла някъде с новия си приятел, тя дори не го поздрави.

А аз исках да го изненадам и реших да го поздравя. След като купих балони и подарък, дойдох при бабата на Пепи. Свекърва ми винаги ме харесваше и затова ме покани на кафе у тях. Изкарахме чудесен рожден ден, Петър беше много щастлив.

Когато той навърши 13, се ожених втори път, жена ми имаше седемгодишна дъщеря от първия си брак. Въпреки това не изоставих Пепи, защото бях привързан към него с цялата си душа.

По това време Ирина вече беше родила второ дете от своя богат мъж и изобщо не се нуждаеше от Петър.

Наскоро Ирина имаше юбилей, който беше отпразнуван в ресторант. Пепи и баба му също бяха поканени на празника за благоприличие.

По едно време видимо пияният мъж на Ирина се приближил до Петър, дал му пари и му казал да не се появява в живота им. Ирина чула всичко, но не казала нищо на съпруга си.

Момчето дойде при мен в три часа през нощта. Когато отворих вратите, видях на прага обляното в сълзи момче, което се хвърли на врата ми с думите:

– Татко, какво й направихме ние с теб, че така ни предаде?

От този ден нататък Пепи започна да живее в моето семейство, новата ми съпруга също се влюби в него с цялата си душа. По-късно ни се роди  още една дъщеря.

След този инцидент Петър не общуваше повече с майка си, защото така и не успя да й прости.

Както се оказа, можете да продадете всичко за пари: душата си, съвестта си, любовта и собственото си дете! Точно това направи Ирина.

Svobodnazona