Историята на един възрастен мъж разплака потребителите в социалната мрежа и за часове бе сред най-споделяните. В нея се разказва за възрастен мъж, изоставен от всички.
Ето какво пише Георги Георгиев, който се среща с него случайно:
Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го още щом влязох в магазина. Бил ми е учител. Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил.
На касата бях зад него и наведох глава, за да не ме познае, някак притеснен.
Беше си заключил колелото до моето и когато излязох, се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час разговор. Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева пенсия за 40 години даскалство. Има син и дъщеря, отдавна заминали за Германия. В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях, защото почти не говорели български.
Това много му дотежало. Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат.
„Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме, но ми е жал за младите!“ Този човек, когото съжалих, всъщност съжаляваше мен. За това, че живея в родината си.“
